В късния следобед на 3 декември 2020 г. Европейската комисия (ЕК) официално обяви, че изпраща последно предупреждение до България за системно неспазване прилагането на законодателството на ЕС в областта на природата.
Още през 2008 г. Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе жалба в ЕК, с твърдението, че поради недобро прилагане на законодателството на практика липсва превантивна защита за птиците и местообитанията им в защитените зони за птиците от Натура 2000.
Жалбата бе основана на факта, че множество проекти са одобрявани без оценка на въздействието върху видовете птици и местообитанията им в Натура 2000, или чрез неадекватни оценки, като не се отчитат нито екологичните особености на видовете, нито кумулативното въздействие на проектите.
Комисията стартира наказателна процедура и дълги години разследваше казуса. През юли 2018 г. Комисията възобнови наказателната процедура за нарушение и изпрати допълнително официално уведомително писмо до България. Новите жалби и проверка на разрешенията за проекти, одобрени в защитените зони от Натура 2000 през 2019-2020 г., показаха, че този структурен проблем продължава и плановете и проектите продължават да бъдат одобряване въз основа на неадекватни оценки или дори при липса на подходящи такива.
Сред емблематичните примери, попадащи в тази категория са казусите с новия план за управление на НП „Пирин“, Кресна, множество проекти за застрояване по Черноморието.
Сега страната ни разполага с два месеца, за да поправи ситуацията, в противен случай Комисията може да отнесе случая до Европейския съд на Общността. Това ще бъде третият път, когато България се изправя пред най-висшата съдебна институция, заради неспазване на природозащитното законодателство. Предишните два случая - изграждане на ветрогенератори в Орнитологично важно място (ОВМ)/защитена зона „Калиакра“ и невключване на територията на ОВМ Рила в Натура 2000, завършиха с осъдителна присъда за страната ни.
Важно е този път страната ни да подходи разумно в светлината на стратегическите документи и споразумения на европейско и световно ниво, и да предприеме незабавни действия за подобряване прилагането на законодателството, да се справи с проблемите, свързани с изготвянето на услужливи и некачествени оценки, случаите на избягване извършването на оценки (включително корупционни практики, разделяне на проекти на части) и избягване на публичността и гражданското участие.
Тези действия е най-добре да се обсъдят и осъществят с участието на гражданските природозащитни организации, които са инициатори на жалбите и добре познават пропуските на правоприлагането.
Директивата за птиците (Директива 2009/147/ЕО[1]) и Директивата за местообитанията (Директива 92/43 / ЕИО[2]) създават мрежата от защитени зони по Натура 2000 в целия ЕС. Европейският зелен пакт[3] и Европейската стратегия за биологичното разнообразие[4] показват, че за ЕС е от решаващо значение да спре загубата на биологично разнообразие, чрез прилагане на действия за защитата и възстановяването му.
Европейската комисия подчертава, че: „в защитените зони от Натура 2000 могат да се извършват икономически дейности, при условие, че няма неблагоприятен ефект върху целостта на зоните. В България кумулативното въздействие на съществуващи и разрешени планове и проекти в зоните по Натура 2000 систематично се пренебрегва при оценка на въздействието на новите планове и проекти. Поради това са разрешени множество, представляващи основна заплаха за целите на опазване на видовете и местообитанията.“
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32009L0147
[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:31992L0043&from=EN
[3] https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg
[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0380&from=EN
