В около 200 школа в страната с поне 30 000 ученици няма изградени физкултурни салони, сочат данни на просветното министерство, предоставени на „Монитор“.
Най-често без подходящо място за спорт са училища, които се намират извън градовете. Във Варненска област общо 9 селски училища нямат физкултурни салони, сред които са тези в Кичево, Любен Каравелово, провадийското село Житница. Ако приемем, че в едно такова школо учат поне по 150 хлапета, това означава, че над 30 000 ученици няма къде да се научат да играят волейбол, баскетбол или да ходят по греда.
В 400 школа без зали пък използват пригодени класни стаи за провеждането на спортните си заниманията. В Добрич всички общински школа имат физкултурни салони с изключение на ОУ „Хан Аспарух“.
В по-големите средни училища пък имат дори по два физкултурни салона - голям за учениците от 5-и до 12-и клас и малък, обикновено от две съединени класни стаи, за учениците от 1-ви до 4-ти. Няколко са школата във Варна без физкултурен салон, като за сметка на това те разполагат с най-модерните новоизградени спортни площадки. Сред тях е училище „Найден Геров“ с над 1300 ученици, където заниманията по физкултура се провеждат все още в две класни стаи.
Столичното 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ разполага с един голям физкултурен салон за големите ученици и два малки, пригодени за децата до 4-ти клас, както и спортна площадка в двора. „В големия салон има повече пространство и учениците могат да практикуват различни занимания, сред които подвижни щафети и спортни игри. В пригодените изборът на упражнения и игри е по-ограничен“, сподели пред „Монитор“ учителят по физическото в школото Андрей Андреев. Неговият колега Живко Жечев допълни, че и големият салон става тесен за всички ученици, ако се съберат два класа по едно и също време.
„Определено ни трябва още един за лошо време. Когато е хубаво, учениците излизат навън да спортуват, но ако е лошо или студено, се търсят други алтернативи“, сподели той. Големият салон на 119-о е оборудван за баскетбол, волейбол, има подвижни врати за хандбал, минифутбол, греда. Той е пригоден и за бейзбол.
„Това е много иновативно и може би го има само в още две училища. Ние имаме и специалист, който обучава по спорта, и децата са доста запалени“, обясни учителят по физическо Тони Ценов за извънкласните занимания на своя колега Данаил Тренев. В големия салон имат и фитнес, в който обаче могат да се съберат само за 3 - 4 деца. Той е оборудван с бягаща пътека, 3 спининг байка, лежанка.
В пригодените зали хлапетата също могат да правят упражнения, заложени в учебния план.
„Имаме постелки, които се нареждат, и децата могат да изпълняват различни гимнастически упражнения“, сподели Жечев. Според Андреев малкият салон е по-подходящ за тях, защото преподавателите са по-близо до децата и могат да имат контрол над всички. Не всички подвижни игри, за които се изисква по-голямо пространство, обаче могат да се практикуват в малките салони. Сред тях е „Рибари и рибки“, в която децата се гонят и става опасно, обясниха педагозите в 119-о.
В проекти на стойност над 15 млн. лв. ЕС ще финансира модернизация на спортната инфраструктура. По оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ Министерството на образованието и науката е сключило 8 договора, които предвиждат строителство на нови физкултурни салони в 8 гимназии на обща стойност 4 624 000 лв., 4 219 000 лв. - за ремонт в 59 гимназии, а 6 275 000 лв. - за такъв на спортни площадки в 67 гимназии.
С бюджета си МОН също е ангажирано за състоянието на спортните съоръжения на училищата в страната. За ремонт на физкултурни салони и изграждане на нови спортни площадки са предоставени финансови средства на 14 държавни училища в размер на 898 967 лв. за периода 2014 - 2018 г. През 2016 - 2018 г. на 6 общински училища пък са отпуснати 2 065 040 лв. за ремонт или изграждане на нови физкултурни салони, а на 12 училища са отпуснати 562 912 лв. за спортни площадки.
