Държавата не желае да даде информация относно проекта за приемна грижа „И аз имам семейство”. Това твърди г-н Любомир Данков, представител на Асоциация „Член 24”.
Асоциацията е поискала информация за проекта по Закона за достъп за обществена информация (ЗДОИ), след като през пролетта на тази година е направила предложения за поправки в Закона за закрила на детето. Предложенията касаят четвърта глава на закона – „Мерки за закрила на детето” и целта им е да са намали вероятността от злоупотреба с деца, които се отнемат от биологичните им родители от държавата. Основните промени касаят увеличаващия се брой случаи, при които деца се отнемат от държавата и се дават в приемни семейства поради бедност на родителите и лоши условия за отглеждане на дете.
Според Асоциация „Член 24” отнемането на дете заради бедност и лоши условия на родителите е нарушение на Конвенцията за правата на детето на ООН. Децата се настаняват в приемни семейства, на които се дават около 700 лева месечно, а на истинските им родители не се оказва нужната по закон подкрепа. От „Член 24” се опасяват, че така се цели нарочно децата да бъдат откъснати от биологичните им родители и да бъдат вписани в Регистъра по осиновяване.
След като законодателните предложения на Асоциация „Член 24” не са били взети предвид, организацията продължава работа и иска информация за „И аз имам семейство”, за да направи проверка дали в проекта няма заложени злоупотреби. Запитването е по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е адресирано до Агенцията за закрила на детето, до Агенцията за социално подпомагане и до Министерството на труда и социалната политика. Отговор обаче няма. Единствено общините, които изпълняват проекта, представят тълкувания. Те са меко казано трагични, заявява г-н Данков и посочва, че според тях трябва да се взимат и настаняват в приемни семейства деца от многодетни бедни семейства, деца на самотни родители без подкрепа от разширеното семейство и т.н. Медждувременно една от целите на създаването на приемната грижа е разкриване на работни места и борба с бедността - т.е. на едни бедни хора се взимат децата и се дават на други бедни хора, за да получават те заплата, казва е експертът.
Всички тези факти ни карат да се съмняваме, че проектът е параван за осигуряване на деца за двойки с репордуктивни проблеми – такива има много, а когато има търсене, има и предлагане, казва Любомир Данков. И ни дава откъс от писмо на приемен родител, изпратено до Асоциация „Член 24”:
"Не може хора без средно образоване и в пенсионна възраст да стават приемни родители. Ще ви дам един пример: Шестгодишно здраво момче е настанено в селска къща без тоалетна (без канализация и без помийна яма), детето ползва бебешко гърне и спи на диван. В автобуса по пътя за детската градина детето казва: "Не съм спал цяла нощ, защото дядо много хърка и пърди като кон." След което на детето му забраняват да разговаря с чужди хора и то става затворено и мълчаливо. В селото няма други деца и през тези три месеца ваканция детето общува само с бабата, дядото и още една 80-годишна жена, живееща в къщата. Бабата, т.е. приемната майка е учила само до осми клас. Детето не знае какво е компютър и интернет."
Заравянето на главата в пясъка не решава проблемите, категоричен е г-н Данков. И предупреждава – ако институциите ни не ни обърнат внимание, ще се обърнем към европейските органи.
