Съществува реална опасност през тази година Военновъздушните сили да не успеят да изпълнят задачите си по охрана на въздушното пространство на България, а оттам и на НАТО. Това се казва в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г., който беше приет от правителството и предстои да бъде гласуван от парламента.
"Съществува реална опасност през 2018 г. да се стигне до невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили, което може да възпрепятства надеждното изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство на Алианса. Комуникационната, информационната и навигационната система на Военновъздушните сили осигурява необходимите условия за функциониране на системата за командване, управление и провеждане на полети на военните летища. Техническата поддръжка и развитието на основното комуникационно и навигационно оборудване на Военновъздушните сили са от важно значение за изпълнение на поставените задачи и поддържането на високо ниво на качество на осигуряване на полетите", пише още в доклада.
Отбелязано е и незавидното състояние на авиацията, както и това, че небето ни бе пазено от съюзнически сили. Това става на фона на забавения с близо година проект за купуване на нови изтребители и сключения в началото на годината договор с руската компания РСК-МиГ за поддръжка и ремонт на съветските ни самолети МиГ-29. Договорът е за 3 години и е на стойност 81 млн. лв.
По отношение на новите изтребители се казва, че е предвидено придобиването на 16 бойни самолета на два етапа. За първия етап е предвидено придобиването на 8 (9) бойни самолета в рамките на 1,5 млрд. лв.
"Към 31 декември 2017 г. е реализирано значително закъснение спрямо утвърдената времева рамка за изпълнение на проекта и утвърдените за 2017 г. финансови средства не бяха усвоени. Поредното рестартиране на проекта повишава риска от забавяне модернизацията на Военновъздушните сили и възможностите за изпълнение на съюзните ангажименти по охрана и отбрана на въздушното пространство", пише още в доклада.
В доклада за състоянието на въоръжените сили се посочва още, че България остава далеч от изпълнението на поетия на срещата на върха на НАТО в Уелс ангажимент да отделя 2% от БВП за отбрана. Все още има проблеми с неокомплектоваността на личния състав, която е 20%. Най-тежко са засегнати Сухопътните войски, които имат най-голям принос към мисиите на НАТО и ЕС и за охрана на границата. Доброволният резерв остава попълнен едва на 17%.
В доклада се посочва, че Кримският полуостров е незаконно анексиран.
"Кризисните процеси в Близкия изток, Африка и в някои страни от Централна Азия, наред с влошаващите се икономическа и хуманитарна обстановка, оформиха зона на нестабилност в регионален и глобален план. Хибридните заплахи в почти всички свои прояви, но особено международният тероризъм и киберпрестъпността, оказваха съществено влияние върху средата на сигурност", се казва още в документа.
Отчита се, че Балканският полуостров е оперативно поле за работа на редица разузнавателни служби.
"Активността им представлява траен риск за сигурността и на нашата страна. Запазиха се някои от рисковете за дестабилизиране на обстановката в страни от Западните Балкани поради прояви на национализъм и наличието на междуетнически и религиозни противоречия. Действията на външни сили, насочени към дестабилизиране на политическия процес и на етническо и религиозно помирение, както и за разпространяване на радикални идеологии и практики, представляваха потенциален рисков фактор за сигурността в региона. Замразените конфликти в постсъветското пространство продължиха да бъдат източник на напрежение. Незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на информационни операции и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността на европейския континент", пише още в доклада.
