Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Във време на пандемия: Спасителният пояс, който ни опазва като хора

25 март 2021, 14:50 часа • 1917 прочитания

Светът е оцелял, защото се е смял. Това е една от най-известните визитни картички на нещата, които ни правят хора – културата и образованието. И макар именно тези най-чисти изрази на душевността ни да са ни спасявали във времена на криза, отново във време на криза, каквото се сегашното, всъщност колко се грижим за културата, изкуството и образованието?

Информационно-образователното ателие "Културното многообразие в Европа – пътят напред", част от проекта "EU COOLтура"*, показа с примери какво ни дава културата и колко бързо на политическо ниво това бива забравено.

Прозорец към и за душата

Това, което ни прави хора и което движи всички държави напред, което ги оставя в историята, са изкуството и културата. В това категорично вярват евродепутатът Андрей Слабаков и известният ни актьор Мариан Бачев, който е и ръководител и на Театрална работилница "Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт". А тяхната позиция беше подкрепена и с ярки примери от г-жа Маргарита Доровска, куратор и директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово от 2016 г., както и г-жа Цвете Янева, създател на театър „Цвете“.

Прекалено префиненият политкоректен език дотам обезцветява разговора, че в един момент няма какво да си кажем – с тези думи на г-жа Доровска описа накратко важността на културата за хората. Дори най-драматичните ситуации имат някаква забавна страна, добави тя.

Безспорно драматична е ситуацията с тазгодишното Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството. То ще е трето под ръководството на г-жа Доровска, но вместо през месец май е изместено за септември. Причината – пандемията от коронавирус.

“Опитваме се да провокираме художници да реагират на сериозни обществени теми. Предстоящото тази година Биенале ще бъде на тема "Екология", например. Тази година ще имаме кураторска изложба, която е подготвена от един единствен човек. Той много хареса българския израз “Да умреш от смях”. Неговото предложение беше да погледнем на нещо толкова сериозно, каквато е смъртта, с чувство за хумор. Има много култури, които с хумор, успяват да преминат през драматичната загуба на близък човек. Имаше едно произведение “Увеселително влакче евтаназия”. Той изчисли как трябва да се движи едно влакче, така че човек да не може да оцелее една “разходка” с него”, разказа г-жа Доровска за концепцията на биеналето.

Що се отнася до това на какво се смее България по време на пандемията, директорът на Музея на хумора и сатирата в Габрово даде пример с т.нар. мемета. Но според нея, тази вълна в изкуството вече отмира.

Историята на Цвете Янева и нейния куклен театър е още един пример как чрез изкуството помагаш на хората – директно. Г-жа Янева е учила режисура за куклен театър в Театралната академия и то когато вече е майка на три деца и дипломиран инженер. С новата си страст, създава и театър „Цвете“, с който почва да прави представления на различни места – детски градини, домове за изоставени деца. А театралната страст я води и зад граница – в Югославия, в Япония. През 1999 година, в разгара на поредната война в бивша Югославия, когато се намеси и НАТО, театър "Цвете" дава надежда с представления в бежански лагери - а споменът за децата, които в тези мигове забравят за смъртта, е най-ценната награда за Янева и нейните приятели и колеги.

Преди години получихме покана от БАН да работим с тях по проект за въвеждане на роботи за обучение на деца в неравностойно положение. Бяхме в Япония, когато на актьорите на всички стави им бяха сложени специални уреди. Записаните от тях данни бяха използвани, за да при направата на роботи те да изглеждат по-близо до хората, разказа г-жа Янева.

Работили сме и с етнически малцинства - те страдат от ужасна дискриминация. В момента, в който се разбере етноса им, обществото ги връща по селата и не намират подкрепа. Необходима е много по-широка подкрепа, за да бъдат нещата променени. Може това да стане и чрез медиатори, които да изградят мост между тези две отцепени общества. Голям проблем е обаче липсата на координация между нашите министерства, констатира г-жа Янева.

Тя разказа и за проектите си във т.нар. Форум театър, които постановки завършват с негативен край, но публиката след това обсъжда как този край да бъде променен. Това е полезно както за зрителя, който излиза на сцената и там „защитава“ предложението си, така и за всички останали. Това е начин за колективно решаване на проблеми, убедена е Янева.

Институционалното

Културата е най-засегнатият от пандемията сектор, категорични са Андрей Слабаков, който е член на Комисията по култура и образование на Европейския парламент, както и Мариан Бачев.

Слабаков смята, че в Брюксел неглижират културата заради пандемията и когато тръгне да се пести, първо се гледа към съхращаване на разходи за култура и образование. Той даде пример с програмата "Творческа Европа" - тя има бюджет от 2,4 млрд. евро в периода 2021 – 2027 година (многогодишната финансова рамка на Европейския съюз). Все още не е ясен календарът ѝ – Слабаков се надява да е готов до юни, 2021 година, но предупреди: „До юни ако стане, ще сме адски бързи“.

Представителят ни в Европейския парламент даде и по обща картина на погледа на Брюксел към културата – Европейският съвет искал да отреже парите за следващите 7 години за култура и образование с над 50% - от 45 млрд. евро на 20 млрд. евро. Дори Зелените, с които не се спогаждаме, се противопоставиха и действахме заедно, добави Слабаков, давайки нов пример колко неприемливо е било поведението на правителствените ръководители в ЕС (Европейския съвет).

* "EU COOLтура" е пореден проект, който Българското училище за политика "Димитър Паница" създава и изпълнява с цел младите да чуят посланията и решенията на ЕС, да разберат, че те са за тях и могат да дойдат и от тях. Проектът е финансиран от ЕС по Многогодишната работна програма на Европейския парламент за отпускане на безвъзмездни средства в областта на комуникацията за периода 2020 – 2021 г. Медийни партньори на "EU COOLтура" са Actualno.com и Expert.bg. Повече информация можете да намерите ТУК!

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес