Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отправи искане до Конституционния съд, подписано от 88 върховни съдии, да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 28 и чл. 50 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в частите им, предвиждащи при изтичане или предсрочното прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС), на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, същите да могат да бъдат назначени (възстановени) на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора им длъжност в органите на съдебната власт, както и в частите им, предвиждащи възстановяването им на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт.
Принципното решение да бъде отправено такова искане е взето с 60 гласа „За“ и 1 глас „Против“ на заседание на Пленума на ВКС, проведено на 7 октомври 2020 г. Заради извънредната епидемична обстановка с това решение е даден мандат на комисия от върховни съдии да изготви предложението за сезиране на Конституционния съд, което да бъде подписано след изготвянето му от съдиите от ВКС, които са съгласни с него, а след това да бъде изпратено с подписите на Конституционния съд.
В искането се казва, че атакуваните норми противоречат на текстове от основния закон: чл. 117, ал. 2, който установява принципа на независимостта на съдебната власт; чл. 4, ал. 1, който провъзгласява принципа, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията (КРБ) и законите на страната; чл. 5, ал. 1, обявяващ, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ú противоречат; чл. 6, ал. 2, според който всички граждани са равни пред закона; чл. 8, който постановява принципа на разделението на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Според върховните съдии оспорените текстове допускат възможност за необосновани кадрови решения на основата на неясни критерии, като се заобикалят или нарушават действащите към момента организационни начала за структуриране на съдебната система – стабилност, прозрачност и кариерно развитие. Конституцията съдържа норми, уреждащи структурата и функционирането на съдебната система. В същото време по силата на чл. 133 едни от най-важните проявления на независимостта на съдебната власт – статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за тяхното назначаване, повишаване, преместване, понижаване и освобождаване от длъжност, са уредени в специален устройствен закон – ЗСВ. Идеята на конституционния законодател е да обезпечи независимостта на съдебната власт чрез въвеждането в закона на норми, гарантиращи, че съдиите, прокурорите и следователите се избират по един и същи ред и ясни критерии, от колективен кадрови орган в самата съдебна власт. Приемането на нормативен акт, чрез който дейността по персонално организиране на съдебната власт се осъществява в нарушение на посочените гаранции, създава условия за пренебрегване на конституционноправния ú престиж и го накърнява. Възприетият законодателен подход засяга конституционната гаранция, че единствено органът, който по силата на Конституцията е разположен вътре в съдебната система, е оправомощен да определя персоналния съдийски, прокурорски и следователски състав в цялата страна.
Пленумът на ВКС напомня, че Народното събрание може да определи със законови разпоредби как да се структурира съдебната система, но без да навлиза в правомощията на съдебната власт. Елиминирането или редуцирането на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава. Затова Народното събрание не може да изземва оперативни управленски функции по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, като със закон селектира определени категории лица, които да бъдат назначавани на определени позиции в съдебната система. При възприемане на такъв подход в противоречие с чл. 5, ал. 1 от КРБ се нарушава и конституционно установеният баланс между властите чрез изземване на функции, които Конституцията е възложила на съдебната власт. Народното събрание е надхвърлило кръга на правомощията си, като е иззело конституционни правомощия на ВСС. Конституционният статус на този орган не може да бъде накърняван, като същият бъде задължаван да нарушава законовото си задължение по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ относно реда за обявяване на конкурсите в съдебната система, като вместо това повишава свои членове, главния инспектор и инспекторите от ИВСС на точно определени позиции в съдебната власт.
В искането се казва, че последователно провежданата до момента в ЗСВ идея за конкурсите като единствен ред за назначаване и кариерно израстване на магистратите е гаранция за недопускане на субективизъм, а професионалните качества на кандидатите, оценявани по регламентираните в ЗСВ критерии от действащи магистрати – важно условие за независимостта на съдебната власт като цяло. Новите редакции на атакуваните норми съществено подкопават тази философия.
Изборните членове на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС, макар и част от съдебната система, не са съдии, прокурори и следователи – през времето на мандата им в тези органи те не осъществяват съдебната власт в същинския ú смисъл, а я „управляват“, създавайки условия за функционирането ú, подчертават върховните съдии. В този смисъл мандатът им във ВСС и ИВСС не може да допринесе за професионалното им израстване: изпълнявайки дейност, която по естеството си не е правораздавателна, те не могат да получат оценка за нея чрез заемане на длъжност или ранг на магистрат. Това се отнася както до „възстановяването“ им на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора им в органите на съдебната власт, така и при „възстановяването“ им на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт. „За последната хипотеза освен нарушаването на конкурсното начало важен аргумент е и значителната разлика в съдържанието на конкурсите, на които действащите магистрати се явяват при преминаване от едно звено на съдебната власт в друго, мотивирана от съществените различия в осъществяваните функции“, категорични са съдиите от ВКС.
Според чл. 6, ал. 2 от КРБ всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на лично и обществено положение. Според Пленума на ВКС съдържанието на този принцип лишава от каквото и да е оправдание съществуването на предвиденото в чл. 28 и в чл. 50 от ЗСВ по-особено, привилегировано положение на членовете на ВСС и на ИВСС. Определени членове на ВСС и ИВСС ще заемат позиции в съдебната власт, по отношение на които останалите съдии, прокурори и следователи ще бъдат лишени от възможност за участие в конкурс за заемането им. По този начин се създава привилегия на определена категория магистрати и ограничение на правата на друга, което по същество води до нарушение на равенството пред закона, основано на обществено положение – критерий, по който Конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите.
