20% ръст на заплатите в съдебната система залага Висшият съдебен съвет (ВСС) в бюджета за 2023 г., стана ясно на днешното заседание на Пленума, който прие бюджетните прогнози за следващите три години. Ето подробностите, предадени от LEX NEWS:
До момента годишното увеличение на възнагражденията беше 10 процента.
Две са причините за предвидения по-висок ръст. Първата е инфлацията. Според официалните данни за юли инфлацията е 14.9%, а до края на годината се очаква да стане 20 на сто и дори повече, обясни представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който е и председател на бюджетната комисия.
Другата причина е свързана с възнагражденията на младшите магистрати. Според данните на Националния статистически институт средната работна заплата за заетите в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2022 г. е 1704 лв. В чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт пък се казва, че най-ниското възнаграждение в съдебната система се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера. Това означава, че младшите магистрати трябва да получават 3408 лв., но в момента те вземат 2992 лв., което е с 400 лв. по-малко от законово определеното. Заради това ВСС залага ръст на заплатите с 20 на сто догодина.
За 2024 г. и 2025 г. е заложено увеличение с по 10 процента.
Кадровиците предвиждат и цялостно увеличение и на бюджета на съдебната система за следващите три години. Според прогнозите за 2023 г. той трябва да бъде 1 192 600 000 лв., за 2024 г. – 1 258 100 000 лв., а за 2025 г. – 1 352 500 000 лева.
Заложени са и 54 млн. лв. за допълнително материално стимулиране (ДМС) на магистратите съобразно степента им на натовареност. За съдилищата са 23.6 млн. лева, от които 1.9 млн. лева за ВКС и 2 млн. лева за ВАС. Изключително и високо натоварените съдилищата ще получат по три индексирани заплати, а средно и ниско натоварените – по две актуализирани заплати.
За прокуратурата са предвидени 26.5 млн. лева за ДМС.
В бюджета са заложени и 4 млн. лева за ремонт на бившата сграда на СДС на ул. „Г. С. Раковски“ 134, в която се очаква да бъдат настанени европейските делегирани прокурори.
В тази връзка ВСС определи делегирания европрокурор Димитър Беличев за третостепенен разпоредител с бюджетни средства като стана ясно, че още през май м.г. Европейската прокуратура му е възложила задачата да замества българския европейски прокурор Теодора Георгиева в случай, че тя не е в състояние да упражнява функциите си, както и възможност да му се възлагат допълнителни задачи.
Това е първото заседание на ВСС, председателствано от служебния министър на правосъдието Крум Зарков. Той започна с призив да не се губи време в излишни представяния, защото е следил заседанията на ВСС, а кадровиците вероятно са запознати с неговите приоритети като министър.
Зарков благодари на ВСС за съдействието по въпросите, свързани с устройването на европейските делегирани прокурори. Отбеляза обаче, че с оглед по-големи гаранции за независимостта, по-адекватно би било ЕДП да са второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Но в момента ЗСВ не позволявал това, защото в него се казва, че прокуратурата е второстепенен разпоредител. Зарков отбеляза, че това е въпрос, който трябва да бъде отнесен към Народното събрание. Напомни обаче, че има споразумение между държавното обвинение и Европейската прокуратура, с което се уреждат взаимоотношенията им. В тази връзка призова да се помисли дали въпросното споразумение не трябва да се актуализира така, че да се гарантира бюджетната независимост на делегираните европрокурори.
А по повод казус с бивш спецпрокурор, той постави и темата за натовареността в държавното обвинение.
На 27 юли Прокурорската колегия на ВСС преназначи всички обвинители и следователи от закритите вече специализирани прокуратури. Един от тях е Георги Мойсев, който към онзи момент беше обвинител в Апелативната специализирана прокуратура. Мойсев пожела, а ПК на ВСС удовлетвори молбата му, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, а именно обвинител в Софийската районна прокуратура. В този случай чл. 194 от ЗСВ беше неприложим, защото според тази разпоредба магистратът се мести със щата. И така една финансово обезпечена бройка в АСП остана да „виси“ и трябваше да бъде пренасочена нанякъде.
И днес ВСС я прехвърли към СРП.
По този повод Крум Зарков заяви, че му прави впечатление големият брой свободни места в СРП, а същевременно работещите там са много натоварени.
Огнян Дамянов обясни, че действително има 25 свободни места, но това е така, защото в началото на август много магистрати са били повишени след конкурс в Софийската градска прокуратура. Подобен е случаят и с РП-Бургас. Дамянов заяви, че в момента Комисията за атестирането и конкурсите прави анализ и съвсем скоро ще бъде обявен конкурс и за районните прокуратури. Той припомни, че вчера ПК на ВСС е обявила два други конкурса, което натоварва администрацията на съвета.
Служебният министър на правосъдието призова да се направи преглед на командированите прокурори, за да няма прекалено натоварване.
Същевременно днес ВСС одобри Централизираната автоматизирана информационна система „Съдебен статус“, разработена по проект по Оперативна програма „Добро управление“ от Министерството на правосъдието. Тя трябва да бъде внедрена във всичките районни съдилища и на практика да обедини всички локални бази данни на бюро „Съдимост“. След гласуването Зарков отново благодари на ВСС за съдействието и по този въпрос.
„Благодаря Ви за отношението“, така му отговори Евгени Иванов, който акцентира върху, по думите му, обективно и добронамерено изказване, което не се чувало често в залата на ВСС и всъщност било изключение.
