31 % или 756 хил. души от български шофьори карат по-скоро рисково, отчете проучване на Safe Drive Index (Индекс на безопасното шофиране), което цели да изследва нагласите и поведението на българите зад волана. Основният проблем при тази рискова трета от шофьорите е високата скорост и ниската концентрация. На тях най-често се случват следните типа проблеми: пропуски – действия, които не се случват както са планирани, или са резултат от разсеяност или невъзможност водачът да си спомни нещо; грешки – действия в резултат от непознаване на правилата, липса на умения или познания или неправилно възприемане на ситуацията и нарушения – неволно или умишлено нарушаване на законовите правила. Към тях се присъединяват още 9 % на високорискови водачи, които непрекъснато изпадат в критични ситуации по пътищата.
Данните от проучването показват, че в някои групи има много по-голям дял нарушители, и съответно – санкционирани, отколкото в останалите. Най-общо това са лица с високо самочувствие, висок социален и материален статус, с голям годишен пробег, управляващи мощни автомобили. По-често в групата на нарушителите попадат и хора с трудно социално взаимодействие, недобросъвестни и/или емоционално нестабилни.
Резултатите от изследването сред 1000 активни водачи на възраст 18-75 г., управляващи леки и лекотоварни автомобили, показват, че българският шофьор е категоричен в мнението си, че шофира безопасно – стойността на SDIndex за 2018 г. на национално ниво е 89.6 и е близка до максимума на скалата.
За по-голямата част от активните водачи в страната (60%) индексът за безопасно шофиране е над 90. Това са над 1.4 млн. души, които декларират, че правят много малко или никакви грешки на пътя (попадали са рядко в 7-8 от 50-те изброени ситуации в последните 12 месеца).
По българските пътища има 2.8 млн. шофьори на възраст 18-75 г., управляващи леки и лекотоварни автомобили. От тях 2.4 млн. са активни – изминават над 2 000 км годишно и са шофирали в последните 12 месеца.
Полът и възрастта са сред основните демографски признаци, които предопределят различията в стиловете на шофиране и в управляваните автомобили, затова е важно да се отбележи, че съотношението между мъже и жени в групата на активните водачи е 2:1 или 1.6 млн. мъже към 0.8 млн. жени. Те са почти поравно във възрастовите групи от 18 до 75 г. с лек превес на хората между 30 и 39 г. и 40 и 49 г. Всеки трети от шофьорите у нас (общо над 847 хил. души) е бил санкциониран поне веднъж през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушения са две – превишаване на скоростта и неправилно спиране/паркиране. Склонността към нарушаване на правилата зависи от характеристиките на водача – както личностни, така и свързани с автомобила и опита в шофирането.
"Всеки ден 3 400 души загиват в пътни инциденти по света. У нас в пътнотранспортни произшествия губят живота си средно 2 души дневно, а още 24 души биват ранени, 5 от които тежко. Макар да се поставят амбициозни цели – 50% по-малко жертви на пътя до 2020 г., и да се полагат неимоверни усилия тези цели да бъдат постигнати, резултатите все още не са задоволителни.
Съвременните подходи към повишаване на пътната безопасност са базирани на факта, че хората винаги ще правят грешки и затова вероятността да участват в пътен инцидент винаги ще бъде голяма. Затова системата трябва да осигури комбинация от безопасна инфраструктура, безопасно поведение на водачите, безопасна скорост и безопасни превозни средства. Безопасността по пътищата не е отговорност само на институциите. Данните от изследването показват, че българските водачи проявяват разнообразни съзнавани и несъзнавани отклонения в поведението си на пътя. Въпреки това, отговорността за безопасността не е и само на водачите. За да са ефективни, системите за безопасност трябва да работят в режим на споделена отговорност – между институции, бизнес, медии, участници в движението, родители, обучители, здравни специалисти, гражданско общество и други.
Към настоящия момент в България подкрепата за институциите с цел поемане на съвместна отговорност за безопасността по пътищата е слаба. Проекти като SDIndex показват само някои аспекти на актуалната ситуация и още веднъж доказват, че решенията са комплексни и осъществяването им е функция на усилията на всички заинтересовани страни", гласи заключението на проучването.
SDIndex е представително изследване на вижданията на шофьорите за собствените им реакции, умения и поведение. То обхваща водачите на леки и лекотоварни автомобили в Република България на възраст между 18 и 75 г. За целите на изследването са анкетирани 1000 водачи в 72 населени места в България, с годишен пробег от над 2 000 км.
Организатор е SDI Застрахователен брокер в партньорство с МВР, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на образованието, Дружеството на психолозите в България и Академия за безопасно и майсторско шофиране “Павел Жеков”.
SDIndex се базира на изследователския инструмент DBQ (Driving Behavior Questionnaire), разработен през 90-те години от екип психолози в Манчестърския университет под ръководството на известния изследовател на грешките в човешкото поведение проф. Джеймс Ризън, който се прилага и до днес в редица държави за оценка на причините за възникване на пътно-транспортни произшествия.
Инструментът дава възможност да се изследват не само нарушенията (преднамерени или непреднамерени), но и пропуските и грешките, които водачите допускат поради разсеяност или дефицит на умения. Подобни изследвания в други държави показват, че често произшествията са причинени именно от тези рискови поведения.
