У нас се раждат все по-малко бебета, но и жените във фертилна възраст намаляват. Най-голям спад на тези в детеродна възраст е регистриран при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 000, или 22,5%. Това показват данните на Националният статистически институт (НСИ) на база данни от последното преброяване през 2021.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г.
Към 7 септември 2021 г. 748 000, или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17,6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44,6%).
По три деца имат 204 000, или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 000, или 2,6% от жените.
Малко повече от една пета от жените - 650 000 (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование - 2.75 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование - 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени.
При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.
ОЩЕ: 60% от родените деца у нас през миналата година са били извънбрачни
