Посрещнахме с интерес новината за предстоящия референдум в общината, поставящ под въпрос съществуването на полигона "Змейово". Не вярвам обаче, че така ще се решат екологичните проблеми на старозагорци. Това каза министърът на отбраната Тодор Тагарев пред Обществения съвет по отбрана, предаде БГНЕС.
Министърът предположи, че зад исканията за закриване на полигона може би стоят частни интереси. Паралелно с този процес и общината иска имоти в центъра на Стара Загора, за да има по-добри възможности за отдих на гражданите. Министърът на отбраната представи това като пример за въпросите, които ще дискутират в Обществения съвет по отбранителната политика. Той се опита да съсредоточи вниманието на присъстващите върху обществените възприятия за армията. Така даде и другите примери за претенции, които не съответстват на предполагаемото за армията уважение и респект.
Сред тях са за две инвестиции – едната е за сградата за ВКР, която отиде в ДАНС и в която от бюджета на МО са инвестирани 22 млн. лв. Тази сграда беше предадена на ДАНС, сега в нея са спецсъдът и ДКСИ, а не ДАНС, но министърът не е чул и дума за възстановяване на инвестициите.
Другият такъв проект е за т. нар. Военно НДК, за изграждането на което са отишли 32 млн. лв. от военния бюджет. Министърът чул и за изграждането на нов стадион близо до зала "Армеец", т. е. пак върху военни имоти. Вчера пък "едни много симпатични хора" са искали да използват военно формирование и останали изключително изненадани от отказът му. "Дадох ги за пример за това, че много хора си мислят, че ако нещо им хареса от армията могат да си го вземат, че им се полага, особено ако не е нужно на армията в дадения момент", каза Тагарев и обясни, че едва ли може да се върнат парите при тях за двете сгради, например.
Друг проблем, който министърът посочи е този със социалното осигуряване на военните. Той още веднъж подчерта, че поради високото равнище на риск във военната професия те заслужават високо заплащане, дори по-високо, отколкото в момента. Той обаче постави въпрос кой точно упражнява високо рискова професия? Така сред военните има хора, които участват в рискови операции например. "Нека си признаем, че има и много колеги, които дълги години работят в центъра на София и други големи градове, заменят инцидентно София с Брюксел и това се вижда добре и не се приема от обществото", каза министърът.
Решенията на проблема с т. нар. от обществото "чантаджии" е ясен за експертите – мандатност, ротация и да се заменя щатна дейност с оперативна и подготовка. "Нека и този съвет помисли, защото това е стар проблем, той се дискутира от началото на 90-те години, има някакви решения, досега обаче солидно, трайно решение системата не е намерила", каза военният министър за това дали може да се реши този проблем.
Друг проблем, който Тагарев засегна, е заемането на места за цивилни от пенсионирани военни. Преди около седмица стана ясно, че всеки десети в администрацията е от т. нар. "скъпи пенсионери", т. е. хора, които взимат най-високата пенсия и в същото време работят на високи позиции в администрацията. Така министърът посочи случаи, в които военни днес работят на едно място като военнослужещи, а от утре са пак на същото място, но като цивилни. Това, според него и препятства развитието на цивилна експертиза и отново води до създаване на определени отношения в обществото.
Тодор Тагарев изтъкна и въпроса с инвестиционните проекти и техния ефект. Така през последните десетина година 1,7 млрд. лв. са инвестирани във въоръжения и техника и от негова гледна точка тези инвестиции нямат видимо отражение върху развитието на технологиите, изследователските центрове. Министърът на отбраната смята, че Стратегията за национална сигурност е достатъчно широк и сравнително нов документ, в който има заложена достатъчна гъвкавост.
