Незавидното ниво на медийна свободна в България, падането в класацията на "Репортери без граница" по този показател и липсата на политическа воля за разкриването на собствеността на медиите у нас. Това бяха част от акцентите по време на дискусията "Рискове пред свободата на изразяване“, организирана от Представителството на Европейския парламент в България.
От 2006 г. насам ситуацията със свободата на медиите в България се влошава спрямо критериите на международната организация "Репортери без граници" в годишния Индекс на свободата на пресата. За 2015 г. страната ни е на 106-то място от 180 държави в списъка и на последна позиция в ЕС. През 2006 г. сме били на 35-о място от 161 страни.
Коментирайки тези данни Александра Жьонест, ръководител на „Репортери без граници“ в Брюксел и имаща специален фокус върху дейностите на организацията на Балканите, заяви, че има редица причини за падането на България в класацията. Тя даде няколко примера, визирайки полицейското насилие върху журналисти по време на антиправителствените протести през 2013 г. и банковата криза от 2014 г., която, по думите на Жьонест, е показала, че правителството е "превърнало банковия сектор в крепост", а регулаторите са се обърнали срещу медиите с глоби и заставяйки ги да разкриват източници. Припомняме, че според чл. 152а от Закона за кредитните институции, който "разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв, а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.“. Според закона, ако подобно нарушение се извърши чрез средствата за масова информация, глобата скача на от 5000 до 10 000 лв, а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000. Ако нарушителят е юридическо лице санкциите стават още по-големи. Този член от закона е приет през декември 2011 г. по време на първото правителство на ГЕРБ.
Александра Жьонест говори още за положението със свободата медиите в Европа, като, по думите й, макар и най-добро в света, то не е идеално. Като общи проблеми за Европа тя изтъкна, че има медийна концентрация, правителствен и политически натиск върху медии чрез разпределяне на европейски и други средства, непрозрачна собственост и обвиняване или използване на медиите при засилване на популистките движения. Като лоши примери с конкретни проблеми Жьонест посочи Унгария, където регулаторните органи оказват натиск върху медиите, Италия, където шефовете на националното радио се назначават от мнозинството в парламента, а 12 журналисти са под закрила на полицията, и очаквано България.
"Държавата няма интерес и не иска да се знае собствеността на медиите у нас", заяви председателят на управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова в отговор на въпрос на Actualno.com кога ще видим по-широка журналистическа и обществена инициатива, за да се промени законодателството към задължаване разкриването на собствеността в медийния сектор. Тодорова заяви, че от години Съюзът на журналистите настоява за такива законодателни промени, но засега не е постигнат успех. Няма да спрем с опитите, но не можем да кажем кога ще видим резултат, каза още тя.
Снежана Тодорова припомни, че СБЖ е приел документ за принципите на журналистическата професия преди седем месеца, където се посочва, че основното задължение на журналистите е да предоставят на аудиторията обективна и безпристрастна информация, която е важна за формирането на обществено мнение. Тя заяви, че документът е бил приет от 150 делегати от медийния сектор у нас, но не се наблюдава положителна промяна в журналистическите среди от тогава насам. Тодорова посочи още някои от проблемите на медийната среда в България, сред които монополизацията и концентрацията в частни ръце и липсата на прозрачност на собствеността. Цитирайки приетия документ, председателят на СБЖ заяви, че очевидно ситуацията е изгодна за политическия елит. Разминават се границите между обективна и поръчкова журналистика, а медиите са загубили възможността да бъдат социален коректив, каза в заключение Снежана Тодорова.
В България се оказва натиск върху журналистите от политици и икономически лица чрез съда, заяви Кристина Христова, председател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ)-България. Говорейки за разпределянето на европейски фондове сред медиите, тя посочи, че големите медии се явяват като най-големи опозиционери на реформа в това отношение, тъй като те най-вечер работят с европейски средства в условия на непрозрачна собственост. "Няма политическа воля за промяна“, каза и Христова, добавяйки, че властта в България използва медиите като политическа патерица. Припомняме, че според скорошно изследване на АЕЖ сред журналистите у нас близо 66% от респонтендите посочват непрозрачната собственост като основен проблем в медийната среда.
По думите на Кристина Христова блогърите и малките независими медии са най-потърпевши от средата в България и нямат ресурса да се защитават на фона на тежкия финансов натиск от страна на държавни институции чрез санкции и глоби, както и съдебния натиск върху отделни журналисти. Тя даде за пример през последните години глобите и оказвания натиск върху e-вестник, Биволъ, Mediapool и Икономедиа. Като слабост на сектора Христова отбеляза и голямата автоцензура и възвърналите се през тази година физически заплахи срещу журналисти. По думите й за последния проблем допринася и липсата на страх от правораздавателните органи.
На дискусията присъства и Емин Ахмедбеков, зам. редактор на телевизия „Час Азербайджан“. Азербайджан е на 162-ро място в тазгодишния индекс за свободата на словото на „Репортери без граници“, а по думите на Ахмедбеков в момента 12 журналисти там са в затвора. Азербейджанският журналист заяви, че неговата медия е единствената независима такава в страната и благодарение на „Репортери без граници“ журналистите от „Час Азербайджан“ е можело да напуснат страната, като в момента са в Европа. Емин Ахмедбеков посочи обаче, че въпреки че е Европейския съюз в България положението му не е сигурно. Той обясни, че е поискал защита от българското правителство, но такава му е отказана. По думите му отказът е заради страха да не се развалят отношенията между България и Азербайджан. Към настоящия момент съдът в България не му дава убежище, въпреки подкрепата от редица международни организации като Human Rights Watch и Transparency International, и го грози заплаха от депортиране. На срещата журналистът призова „Репортери без граница“ и българските журналисти да поставят въпроса на вниманието на обществеността.
