Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.
На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.
На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.
