Въпреки твърденията на НАП, че приходната агенция няма вина за теча на данни, от който миналото лято пострадаха милиони българи, делото за наложената на НАП от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоба от 5.1 млн. лева тръгна. Всъщност делото е заради отказа на данъчните да платят глобата.
В обемиста жалба с 31 точки НАП оспорва издаденото ѝ наказателно постановление от КЗЛД, включващо и глобата. "Служители на НАП, както и самата НАП като администратор на лични данни нямат вина. Спрямо нас е извършено престъпление", категорична е за случая с теча Десислава Лукова, главен юрисконсулт на НАП. Тя уточни, че глобата не е платена и че плащането ѝ зависи от изхода на това дело.
"Наказателното постановление съдържа съществени процесуални пороци, липсват задължителни реквизити, изискуеми по закона", изтъкна Лукова и посочи като пример, че не е известна датата на теча, а в постановлениетто, налагащо глобата на НАП, се сочи датата, на която НАП разбрали за теча. "НАП разбра за хакерската атака на 15 юли 2019 година от медиите, а кога е извършен пробивът към настоящия момент нямаме отговор на този въпрос", подчерта Лукова. "Кога е извършен пробивът, откъде, спрямо коя система и как - тези въпроси все още нямат отговор, включително от ДАНС и специализираната прокуратура", отбеляза тя. "Обжалваме наказателното постановление в 31 пункта, в това число обективността на наказващия орган, тъй като наказващият орган присъстваше в публичното пространство преди да приключи производството, което считаме за нередно", посочи още Лукова.
Съдът назначи техническа експтертиза, посочи конкретни въпроси, на които да отговори вещото лице и насрочи делото за 11 май. Тогава би трябвало да стане ясно по какъв начин е осъществен нерагламентирания достъп до масивите на НАП; какви са техническите причини за осъществуяването му; какви технически мерки, вкюлчително инсталиране и обновяване на осфтуер, набявяне на хардуер, включително техническо обучение на персонала са могли да бъдат предприети за предотвратяване на теча, както и технически възможни ли са били подобни мерки, които да предотвратят нерегламентирания достъп. В тази връзка представляващите НАП в съдебната зала подчертаха, че НАП изпълнявала съответните нормативни изисквания и поискаха да се възложи на вещото лице да изследва не само възможни ли са били превантивни мерки, но и дали НАП са били длъжни да ги приложат, което съдът отхвърли с довода, че техническата експертиза не би следвало да отговаря на правни въпроси.
Не беше прието и искането от страна на КЗЛД да бъдат призовани и разпитани свидетели, също НАП да представи крайния акт от проверката на теча, извършена от Инспектората на НАП. Съдията поясни, че на този етап не се налага разпитване на свидетели и че ако е необходимо, вещото лице при изготвянето на назначената техническа експертиза ще се запознае и с въпросния акт на Инспектората.
