След като стана ясно, че Пленума на Върховния административен съд (ВАС) счита за противоконституционна сновата на т.нар. Закон "Пеевски – Цонев" за КТБ, стана ясно, че има същият мотив е изказан и за още два ключови законови текста.
В първия случай става въпрос за Закона за частната охранителна дейност. Върховните съдии считат, че е противоконституционно частни охранители да охраняват урбанизирани територии (чл. 5, ал. 1, т. 6). Именно с този аргумент беше отправено искане към президента Румен Радев да наложи вето на закона – защото не може частни лица да поемат грижата за сигурността на урбанизирани територии, която е отговорност на държавните и общинските власти.
Съответно върховните съдии считат за противоконституционно и това, че "охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия посредством наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули" (чл. 27), "възложител по договор за охрана на урбанизирана територия е кметът на общината, в границите на която се намира селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план" (чл. 28), както и че "за извършване на охрана по чл. 27 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2 и оптимизира техния брой съгласно границите на охраняваната урбанизирана територия. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана".
Доста интересен е другият законов текст, обявен от Пленума на ВАС за противоконституционен. Става въпрос за текст в Закона за съдебната власт, който касае парични обезщетения за работещи в правосъдната система. Конкретно – чл. 225, ал. 3: "В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство". Върховните съдии обаче виждат като противоконституционен този текст т.е. смятат, че обвинени магистрати или магистрати обект на дисциплинарно производство трябва да могат да си вземат паричното обезщетение. Припомняме, че при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
Промените в Закона за съдебната власт минаха без президентско вето, макар че и там имаше куп скандали. Беше приета възможност членовете на ВСС по време на приемането на закона, чиито мандат изтичаше през октомври 2017 година, да се върнат на избрани от тях позиции в съдебната система. Освен това се предвижда възможността магистрат да бъде отстраняван при обвинение за тежки престъпления от общ характер, а не само за такива, свързани с работата му. Първоначално в пакета промени, в стил "Орбан" се предвиждаше и ограничаване на финансирането за съсловните организации за магистрати и забрана те да получават финансиране от чужди държави, но това отпадна.
