Стотина души се събраха по обед в Истанбул, за да си спомнят за клането на арменци през 1915 г. на територията на днешна Турция, което властите в Анкара отказват да признаят за геноцид, предаде БГНЕС.
Протестиращите, събрани по призива на турски неправителствени организации, защитаващи човешките права, проведоха демонстрация пред днешния музей на турски и ислямски предмети, който преди време е бил затвор и се намира в близост до базиликата Света София и до Синята джамия в истанбулския квартал Султанахмет.
Някои от тях носеха портрети на жертви на геноцида, на други плакати пишеше: "Музеят на турски и ислямски предмети беше затвор през 1915" или "Преди да бъдат депортирани, арменските интелектуалци бяха затворени тук". За първи път европейски асоциации на арменците от диаспората или за борба с дискриминацията официално се включиха в отбелязването на годишнината на турска територия, което започна едва преди няколко години.
"Преди десет години подобен протест щеше да е невъзможен в Турция. Преди две години бяхме едва петнадесетина, а днес сме близо 200. Това е знак, че мисленето започва да се променя, включително тук", заяви Бенджамин Абтан, председател на Европейското антирасистко движение. Преди церемонията организаторите почетоха паметта на османския заместник областен управител Фаик Али Озансой, който отказал да изпълни заповедите за депортирането на арменци, дадени му от империята.
Две години преди стогодишнината от геноцида все повече церемонии в памет на клането от 1915 г. се организират на турска територия. Властите в Турция отказват категорично да го определят като геноцид и критикуват всяка страна, която приема закони против отричането на геноцида. Гласуването на такъв закон в края на 2011 г. във Франция, който в крайна сметка беше отменен, предизвика тежка дипломатическа криза между Париж и Анкара. За арменците геноцидът е причинил смъртта на над 1,5 милиона души, докато Турция признава само за между 300 000 и 500 000 жертви.
