В Националния исторически музей (НИМ) не е извършена експертиза за автентичност на Панагюрското златно съкровище, поради което не може да се предостави протокол за такава.
Това е част от отговор на НИМ до Стефка Ангелова, една от наследниците на откривателите на съкровището, братя Дейкови.
Изречението е цитирано в решение на Върховния административен съд. Магистратите обаче се произнасят, че жалбата на Ангелова за мълчалив отказ срещу НИМ е неоснователна, тъй като от там все пак й е изпратен отговор, макар той да е, че липсва исканата информация, предаде Дарик.
Наследничката е поискала данни по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по 6 точки. Една от тях е за протокол от направена експертиза за автентичност. Резултатите от нея бяха оповестени през септември 2014 година, когато директорът на НИМ Божидар Димитров заяви, че след изследване на 33 проби от швейцарската компания „Евротест контрол” е доказано, че Панагюрското злато е оригинал и не е подменено за копие, както се съмняват наследниците. Пак по думите на Димитров, сред изследваните експонати е парче от каничка-ритон, което никога не е напускало Историческия музей в Пловдив и не е показвано на изложби в чужбина. 100-процентовото съвпадение на материала и формата на парчето спрямо мястото, откъдето е отчупено, бе посочено като доказателство за автентичност.
Ангелова атакува НИМ, тъй като подобен отговор е даден и по други три искания – за предоставяне на протоколи за извършени инвентаризации от 28.06.2011 г. и от 30.05.2013 г., както и на протокол с точната сигнатура - цвят, букви, цифри, нанесени върху отделните съдове от Панагюрското златно съкровище на 03.04.2013 г.
Съдът е констатирал в мотивите си, че въпреки че не е собственик на съкровището, НИМ следва да прави инвентаризация на ценностите, включени във временните му експозиции, което не е сторил. Затова се приема, че посоченото бездействие е нарушение на чл. 228в от Закона за културното наследство (ЗКН), но не е основание за незаконосъобразност на отказа, тъй като съгласно чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок уведомява за това заявителя. В случая това е извършено, поради което отказът по ЗДОИ в тази му част не е законосъобразен, смятат магистратите.
Решението е окончателно.