В Българския диалектен атлас са очертани около 40 диалекта на територията на България, в границите на българското езиково землище, които са по-широки от съвременната политическа граница на Р България.
Това каза доц. д-р Лучия Антонова- Василева, ръководител на Секция по българска диалектология и лингвистична география при Института за български език към БАН.
Тя обясни, че в резултат на проучванията по програмата на Български диалектен атлас и на обобщаването на сведения от множество други описания и проучвания на говори е създадена карта на диалектната делитба на българския език.
„Тя е издадена като книжна пътна карта и в електронен вид може да се види на сайта на института, където е интерактивна. Диалектите могат не само да се видят, но и да се чуят“, коментира доц. д-р Антонова- Василева, цитирана от Фокус.
„Още от епохата на Възраждането ни е известно, че българските диалекти се разделят на две основни групи според изговора на гласните на мястото на старобългарската ятова гласна. Както е известно на по-старото поколение и от терминологията в граматиката – изговорът на променливо я“, обясни тя и уточни, че на запад се изговаря екаво: бел, дедо, репа, а на изток се изговаря якаво: бял, дядо, ряпа.
„Границата между източното и западното наречие, както се употребява в по-старата литература, започва от устието на река Искър в северната част на българското езиково землище, върви на юг през Ботевградско, Пазарджишко и Разложко, откъдето между течението на реките Струма и Места достига до Петричко, Сярско и Солунско“, каза още Лучия Антонова-Василева.
"В литературата се знае, че от Солун до Константинопол се намират най-архаичните български говори. Това са родопските и тракийските говори", заяви доц. д-р Лучия Антонова-Василева.
„В Мизия също, в Преславско се намират много архаични особености на говорите. Например една старобългарска дума кликам, която означава викам обединява преславския говор с родопските говори“, посочи тя. „В книжовния език нямаме такъв глагол – кликам, но имаме възклик, възкликна и възклицание. Ето как езикът пази своята стара общност“, коментира доц. д-р Антонова- Василева.
По думите ѝ много старинни особености се пазят също в крайните югозападни говори - в Корчанско, в Костурско, в Преспанско, както и в крайните северозападни говори. „Има много диалекти в областта на Стара планина, които пазят много архаични, интересни диалектни особености, в това число и изключително богата лексика“, обясни Лучия Антонова-Василева.
„Голяма част от старобългарските паметници, както много добре знаем, са унищожени и ограбени“, поясни тя и допълни, че проучването на диалектите има огромно значение за българското езикознание, защото там можем да възстановим богатството на българския език.
