Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

В Ботаническата градина билки отварят пъстри и ухайни цветове за Еньовден

24 юни 2014, 09:55 часа • 19248 прочитания

Ако сте пропуснали да посетите дните на розата в Ботаническата градина към БАН, не се натъжавайте. С прецъфтяването на едно растение, разцъфват много други. В непосредствена близост до разноцветния розариум, с отминаването на дъждовете, различни билки отварят пъстри и ухайни цветове за посетителите на градината. Желаещите имат възможност не само да видят, да се запознаят с лечебните растения, но и да отнесат екземпляри от тях вкъщи.

В Ботаническата градина към БАН има и мащерка, и маточина, както и дива чубрица, мента, риган, жълт кантарион, лавандула, момина сълза, розмарин, мурсалски чай и разбира се, билката, свързвана с днешния празник, еньовчето. Според поверието лечебните свойства на билките, откъснати на Еньовден, са най-силни. Затова всеки посетител може да закупи малка саксийка с любимия си стрък на цена от 3 до 5 лв. "Който има градина може да си засади билки, да ги събира за чай или за подправки", обяснява за БТА директорът на Ботаническата градина д-р Антоанета Петрова. Тя уточнява, че примерно ментата е популярна и за коктейли, а в Градината се отглеждат видове с различен вкус, сред които на ананас и дори с лек нюанс на шоколад. Лавандулата се купува най-често за ароматизиране на помещенията, както и за борба с молци и други насекоми в дома.


За проблеми със съня Антоанета препоръчва розмарин. "Ако човек има по-светла спалня, може да отглежда няколко стръка в нея, което ще му осигури по-добър сън", препоръчва д-р Петрова. Една не много популярна сред мнозинството билка, която сега цъфти, е мурсалският чай. Той се отличава не толкова с лечебнитеси свойства при простуда, сърдечни и дихателни заболявания, а с името си - "българската Виагра". Вярвайки, че е афродизиак, билката е добре позната сред населението в Пирин, Славянка и Средните Родопи. "Мурсалският чай вирее само на Балканския полуостров, много е рядък и е включен в Червената книга", обяснява директорът на Градината. Тя отбелязва,че в последните години натискът върху естествените находища е намалял, тъй като много хора го отглеждат, предимно за износ.

Директорът на Ботаническата градина д-р Антоанета Петрова разказва, че си партнират с различни научни звена. Един от проектите, по които работят с Аграрния университет в Пловдив, е за разработване на препарати за растителна защита, базирани на растения. Целта е да не се отделят вредни вещества в природата при третиране на вредители.

"Нашата работа е да отглеждаме или събираме проби от растения като кестен, турта, челядинка, сапунче, защото те възпрепятстват развитието на различни насекоми. Ако се създаде такъв продукт, то той ще е изцяло български и подлежи на патентоване", казва д-р Антоанета Петрова.

Тя обаче отбелязва, че финансирането за подобни дейности от фонд "Научни изследвания" е мудно, средствата са намалени, а част от тях още неизплатени.За разлика от гъбите, лечебните растения нямат отровни двойници, уверява д-р Антоанета Петрова и окуражава всеки, който има желание и интерес смело да се впусне в изучаването и събирането на билки.

"Билките са подходящи не само за ароматен чай през зимата, а и за подправки. Когато сам си събрал листенцата от ягода, малина, къпина, добавил си кантарион, риган, мащерка - това е възможно най-качественият продукт", разкрива вълшебната комбинация директорът на Ботаническата градина д-р Антоанета Петрова.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес