В четвъртък Кофи Анан връчи своята оставка като специален пратеник на ООН в Сирия, но неговата мисия приключи преди месеци. Тя беше обречена от сирийския президент Башар Асад, който никога не е мислел сериозно за мир и е решен да съкруши опозицията, имайки подкрепата на своя основен поддръжник – руския президент Владимир Путин. Петте месеца, през които Анан се посвети на преговорите, със слабата подкрепа на администрацията на Обама, просто дадоха на Асад повече време да води война.
Провалената мисия дава важни уроци за бъдещето. Първият е урок, който Анан трябва да знае добре. Той го научи през 90-те години на миналия век по време на конфликта в бивша Югославия. Тогава, както и сега, водещите сили умишлено се колебаеха да използват военна сила. Тогава, както и сега, представители на ООН бяха изпратени на бойното поле и се оказаха неефективни пред лицето на злото. След най-жестокото клане в следвоенната история на Европа – на босненските сърби в Сребреница, Анан написа суха ретроспектива за ООН. Той обяви, че „когато мироопазващите операции се използват като заместител на политически консенсус, то те най-вероятно ще се провалят”. Той добави: „работата просто не може да бъде свършена”.
Тези думи са също толкова валидни и днес, както и когато Кофи Анан ги написа през 1999 година. Съветът за сигурност на ООН изпрати невъоръжени наблюдатели в засилващата се военна зона в Сирия без да има консенсус сред водещите сили да ги подкрепят. Беше самозалъгване да се смята, че Асад ще бъде склонен да се оттегли от разделения Съвет. Твърде дълго администрацията на Обама, която желаеше да избегне по-решителни действия, се придържаше към нереалистичните надежди, че планът на Анан ще проработи.
Изглежда, че администрацията не е преценила правилно колко неотклонно Путин ще застане зад сирийския режим. Имаше смътни надежди, че рано или късно Кремъл ще се откаже от Асад. Но Путин отказа да отстъпи. От години той е презрителен и опасяващ се от „цветните революции” – Оранжевата в Украйна, Революцията на розите в Грузия, които пометоха от властта автократите. През последните месеци той започна да чува звуците на протеста пред стените на Кремъл. Путин не би могъл да аплодира още една революция, целяща да свали диктатор в Сирия. Не е успокоително да се вижда, че Путин изразява остарялото мнение от времето на Студената война, че от интерес на Русия е да се противопоставя на всяка стъпка на САЩ, но това е нещо, което не би трябвало да изненадва Белия дом.
Мнозина във Вашингтон сгрешиха по отношение на Асад. В някои от първоначалните отчети той бе представян като умерена и модернизираща фигура, много по-светла версия на своя брутален баща Хафез Асад, който управляваше Сирия в продължение на три десетилетия. Но събитията през последните 18 месеца предполагат, че по-младият Асад е настигнал своя баща по деспотизъм. Той е готов да избие безкраен брой от собствените си хора, за да се задържи на власт. Сега, след като дипломацията напълно се провали в опита си да го спре, е време администрацията на Обама да обмисли мерки, които реално може да ускорят падането от власт на Асад – началото може да е по-голяма материална подкрепа за опозицията.
Вашингтон пост
