Изключително ценна посребрена камбана от IV век, която вероятно е част от фалически символ, бронзова обеца, императорски монети и други артефакти от различни периоди, открити при последните разкопки в Перперикон, показа пред журналисти в БТА проф. Николай Овчаров. Находките, които се представят за първи път, са от новооткрития храм в Перперикон, който по първоначална хипотеза е светилище, свързано с направата на свещено вино, което е било култов процес при траките.
"Една находка ни показва живота в това древно светилище – на тържествения вход и край прага на храма е открита камбана от качествен бронз с дебел пласт сребро. Висока е 8 см. и тежи повече от 300 грама. Висяла е на портата и при поклащането от вятъра е прогонвала злите сили", разказа проф. Овчаров. Не се знае дали е висяла самостоятелно или е била част от съоръжение с повече камбани като познатите фалически символи тинтиннабулум (tintinnabulum) – фалос направен като лъв или бог с възбуден фалос, а на него - висящи бронзови камбани. "От езическия период са оцелели великолепни произведения от бронз, в центъра на които е масивен фалически символ - Фалос във формата на нападащо животно, например – лъв или пък Бог с възбуден фалос, на който са закачени на дълги вериги такива 2 – 3 бронзови вятърни камбани. Това е огромно съоръжение, високо около метър и нещо и от вятъра камбанките се поклащат и звънят", разказа археологът. Той посочи, че такива са открити на място пред портите на домове и храмове в Помпей и Херкуланеум – двата града, които са затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото фатално изригване.
Както много други сакрални елементи от езичеството, тинтиннабулумите са били възприети от християнството. Тогава, обаче, те не са на вратите, а се намират от лявата страна на църковния олтар, отбеляза експертът.
Тази уникална находка, която е изключително рядка, ни доказва за сетен път, че това е храм, каза проф. Овчаров. Той е категоричен: "Няма съмнение, че откритата в този археологически сезон култова сграда е от последния период на езическата история на Родопите в края на IV век" и изтъкна, че има датировка чрез монетите и други находки, също дамска обеца от бронз, датирана от IV век. Той посочи още, че са открити монети на братята императори Валентиниян Първи 364 - 375 г. и Валент 364 – 378 г.
За храма професорът разказа още, че след края на IV век е бил преустройван многократно, бил е и склад със заровени глинени делви, а през XIII – XIV век – жилище, за което говорят откритите много монети, кръстчета от XIII – XIV век. "Най-долното ниво, което най-много ни интересува, е от последната четвърт на IV век. Християнството е прието по-късно, така че храмът е от границата между езичество и християнство", посочи проф. Овчаров.
В новооткрития храм са запазени вани, преси за правене на свещеното вино за нуждите на храма, тържествения вход с басейн, в който са си измивали ръцете преди влизане. През римския период това светилище се разраства в голям култов комплекс.
"Това е четвъртият храм, който вадим от III – IV век край олтара на Дионис. През предишни години там сме разкрили храм на Тракийския конник с олтара, с местата за връзване на жертвените животни, с оброчни плочки на Тракийския конник – синкретично божество, което обединява през римската епоха всички по-ранни тракийски божества, също храм на източния бог Митра и храм на обожествените предци", разказа професорът.
Той разказа още, че Родопите остават крепост на езичеството чак до 393 – 398 г., когато планинските траки започват да приемат новата вяра след една успешна мисия на епископ Никита Ремесиански – Кръстителят на Родопите. "Това покръстване, продължи той - започва именно от Перперикон, от старите езически храмове на Перперикон, които са били изоставени тогава, даже някои са били съзнателно затрупани с пръст и камъни и в началото на V век се създава най-ранната църква, досега откривана в Родопите – в първата четвърт на V век".
Проф. Овчарова посочи, че целият южен квартал на Перперикон, където с екипа си прави разкопки седма година, е служел само и изцяло за култови цели. Неговата хипотеза е, че Перперикон е огромен култов център още от праисторията, продължила и до края на XIV век, когато е превзет от османците.
Въпреки, че тази археологическа година е била пред провал, заради спирането на държавното финансиране, а е изключително важен обект за туризма, проф. Овчаров изрази надежда разкопките да продължат. Той изрази голяма благодарност на община Кърджали, които са осигурили средства за тазгодишната работата на археолозите и упрекна четворната коалиция. По думите му, "заради нахалството и ината на четворната коалиция беше сложена кръст на идеята за развитието на културноисторическия туризъм в България".
Проф. Овчаров е категоричен, че ако искаме културен туризъм, трябва да имаме напълно разкрити обекти. "Досега нямаме нито един такъв, дори "Царевец" е разкрит само на половината", посочи той.
"Надявам се, след всичко което се направи и обещанията, които имаме от политическите сили, че догодина ще работим с пълно темпо", добави той. Според него са необходими още около IV години работа за завършването на разкопките на Перперикон и изрази надежда да имаме напълно завършен обект, както Ефес в Турция, с който турците много се гордеят.
