Месец април беше белязан от поредния етап на борбата между газопроводите за правото за това кой да стане основен маршрут за доставка на „синьо гориво” за Европа.
В началото на април българският кабинет обяви „Набуко” за проект с национално значение. Това се случи на фона на безпрецедентен натиск от страна на ЕС и на САЩ. Фактически, това означава, че България беше принудена на официално ниво да даде гаранции за своето участие в проекта.
В края на месеца унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че унгарската компания MOL се отказва от участие в проекта „Набуко”. Любопитното бе, че изявлението на Орбан бе направено преди срещата му с ръководителя на „Газпром” Алексей Милер. Отказът от участие в „Набуко” потвърждава, че Унгария сега напълно ще се концентрира върху „Южен поток”.
„Съществуват прости икономически причини в полза на участието в руския проект”, обясни своята позиция премиерът на Унгария. Подкрепата на унгарците за руския „Южен поток” бе потвърдена с взимането на решение да му бъде даден статут на проект с национално значение.
„Независимото решение на Унгария е резултат от национализирането на Централната банка на страната. По този начин Унгария се отърва от колосалното влияние върху своята вътрешна политика от страна на своите „западни партньори”, смята руският икономически анализатор Николай Стариков.
Унгария се отказа от проамериканския проект, тъй като предварително се е договорила с Русия.
След като се лиши от подкрепата на унгарците, „Набуко” рискува да загуби и германската компания RWE. Генералният директор на компанията Юрген Гросман наскоро коментира нецелесъобразността от участието на RWЕ в „Набуко”.
Стойността на двата проекта е приблизително еднаква – около 15 милиарда евро. Планираната мощност на „Южен поток” е 63 млрд. куб. метра газ годишно. Проектната мощност на „Набуко” в хода на планирането непрекъснато се съкращава. В момента тя е около 16 млрд. куб. метра газ годишно, което е два пъти по-малко от първоначално заявеното. Причината за това е недостигът на газ. Дори и при планирането. А и наличните обеми, които са само в Азербайджан, са под съмнение. Властите в Баку все още не са взели окончателно решение за предпочитания маршрут за транспортиране.
Имайки предвид, че активната фаза на разработване на азербайджанското находище ще започне едва през 2017 година, а въвеждането в експлоатация на първия участък на „Южен поток” се очаква да стане две години по-рано през декември 2015 година, то очевидно е, че проектът „Набуко” е на ръба на оцеляването.
Единствената възможност да се реанимира „Набуко” е военна операция в Иран и победа в Сирия на лоялните на Запада сили. Анализатори не изключват и двете възможности. Завладяването на Техеран и последващ контрол над цялата територия на ислямската република би позволил „Набуко” да черпи газ от колосалните обеми на иранските находища. Именно това в момента трябва на проекта. Революция в Сирия значително би опростила маршрута за транспортиране на иранско-азербайджанските суровини в Европа.
Докато подобен ход на събитията не може да бъде изключен – схватката на газопроводите не е приключила.
"Нефтегаз", Русия
