Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН са засегнати от изказване на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, в което тя нарича исканията им за по-висок бюджет и заплати “просене“.
След поредица гласувания и прегласувания на бюджета в края на миналата седмица мнозинството в парламента първо отпусна допълнителни 10 млн. лева за БАН, а след това отказа да го потвърди в по-нататъшни текстове на бюджетния закон и в крайна сметка то отпадна.
Точният цитат на Стоянова по време на дебата по окончателното приемане на бюджета на БАН миналата седмица бе: “Висококвалифицираните специалисти, които работят в тези две топ институции, не могат да просят на бюджета минималните си работни заплати. Ако те не са хората, които могат да ги изкарат, какво ще правим с тези в неравностойно положение тогава?”. Според нея, ако се погледне по-надълбоко в различните институти на БАН и Селскостопанска академия, ще се види, че има институти, които въобще не са на минимална работна заплата и добре управляват проектите, кандидатстват по тях, и хората там се чувстват реализирани, и оценени. “Има и такива, които не са менижират добре. Крайно време е и двете институции да направят съответната реформа вътре”, коментира тя.
Това е възмутило обаче част от учените в БАН, пише Mediapool.
“Учените и специалистите от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като граждани на парламентарната Република България, сме огорчени от отношението към нас, изразено от представител на Народното събрание и очевидно подкрепяно от управляващата партия“, се казва в отворено писмо на учените
“Ние ежегодно представяме отчет за нашата изследователска, образователна и експертна дейност, който е интегрална част от годишния отчет на Българската академия на науките. През последните четири години отчетите на БАН се приемат от Народното събрание без забележки към работата на нашия институт. Просяците не се отчитат пред Народното събрание!“, допълват те.
Учените посочват, че през последните 5 години (2012-2016 г.) институтът е изпълнил разработки по проекти, възложени по програми на Европейската комисия (23), Европейското икономическо пространство (7), Националната фондация за наука на САЩ (1), други чуждестранни научни фондове (22), Министерство на околната среда и водите (17), други държавни институции (6), фирми (14), както и по 25 проекта, финансирани само от бюджетната субсидия на БАН.
“Създаденият от нас изследователски продукт е научната основа на защитата на биологичното разнообразие, оценката на качеството на околната среда, инвазивните видове организми, състоянието и потенциала на екосистемните услуги, опазването и управлението на водите, устойчивото ползване на биологичните ресурси, борбата с вредителите по селскостопанските култури, разбирането на процесите в живата природа и осъзнаването на нейната ценност като национално и световно богатство“, казват учените.
Сред завършените научни разработки през периода са второто издание на Червената книга на Република България (в три тома), единадесетият том от капиталната разработка “Флора на Република България”, два тома от поредицата “Гъбите на България”, Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013–2022 г.), планове за управление на защитени видове и защитени територии, монографската разработка “Инвазивни чужди видове растения в България”, атласите на водните и водолюбивите растения и на попчетата в България, национални методики за оценка на екологичното състояние на повърхностните води и др. Резултатите от изследванията ни през 5-годишния период са отразени в 460 статии, публикувани в международно признати научни списания, индексирани в Web of Science (издание на Института за научна информация на САЩ) и Scopus (Elsevier). Издаваните от нас научни списания Acta Zoologica Bulgarica и Phytologia Balcanica са основните международни научни медии в областта на биоразнообразието за Югоизточна Европа.
През същия период институтът проведе обучение на 47 докторанти, а също и на 26 дипломанти от висши училища, допълват учените. При нас специализираха млади учени и докторанти от други институции в България, а също от Испания, Белгия, САЩ, Литва, Италия, Швейцария, Македония и Румъния. Наши учени преподават в шест български университета. Работим с изявени студенти и ученици в нашите младежки школи и полеви курсове по орнитология, хидробиология, природозащита и екология, като сред тях имаме лауреати на национални награди.
През последните пет години дадохме повече от 120 експертни оценки, становища, мнения и др. за държавните институции – за трасета на магистрали, управление на ресурси от лечебни растения, гъби, риба и дивеч, устройство и управление на мрежата от защитени територии и зони от Натура 2000, замърсявания на околната среда и др.
Както е известно, средната заплата в БАН е с 200 лв. по-ниска от средната заплата в България и с близо 500 лв. по-ниска от средната заплата в гр. София. Основните заплати в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, формирани от държавната субсидия за БАН, са както следва: специалисти с висше образование (бакалаври и магистри) – 420 лева; асистенти – 420 лева; главни асистенти (доктори) – 485 лв; доценти – 570 лева; професори – 680 лева.
“Има ли условия за съществуване и възобновяване на научния потенциал при такова равнище на доходите?, питат учените.
“Ние не просим! Ние настояваме за възнаграждение и условия за труд, които съответстват на квалификацията и значимостта на работата ни за науката, държавата и обществото! Ние сме в постоянна връзка със световната научна общност – водим кореспонденция, пътуваме, посрещаме колеги от чужбина. Знаем какво става по света. Не ни е известна друга държава в Европа, Америка, Австралия, Азия или Африка, където висшите органи на държавната власт да се опитват системно да унижават учените!“, казват те.
“Не ни е известна друга държава, в която управляващите да полагат усилия за унищожаване на националния научен потенциал! Ако можете, г-жо Стоянова, помислете за това!“, завършват писмото си учените.
