Днес в Окръжния съд в Кърджали в 10 ч. ще се състои първото заседание по реституционния иск на Мюсюлманското вероизповедание у нас за сградата на Регионалния исторически музей в града, предаде БГНЕС.
Това е един от над 90-те подобни казуса в страната, които разпалиха страстите. Очаква се граждански отпор за уникалния архитектурен паметник и в Кърджали.
Казусът за сградата и парцела на Историческия музей в Кърджали отиде в Апелативния съд в Пловдив, след като Мюсюлманското вероизповедание заведе иск с претенцията да си върне собствеността, но не получи удовлетворение в Окръжния съд. Адвокатът Красимир Руев е упълномощен да води всички реституционни дела на Главното мюфтийство срещу българската държава. Той оспори определението на съдията-докладчик по делото в Окръжния съд в Кърджали Веселина Кашикова. Тя отказа да конституира посочените от ищеца трети лица като страна в съдебния спор, сред които са министърът на културата и Мюсюлманското настоятелство в Кърджали, като посочи правни аргументи. Освен това съдът остави без уважение част от документите, посочени в искането за приемане като доказателства за собствеността върху музея, с указанието да бъдат представени в ясни и четливи копия в първото открито заседание. Сред тях са писмо от 3 януари 1934 г. до тютюневия търговец Исмаил Мехмед и две разписки за наем, писмо от юли 1939 г. на кърджалийската градска община до председателя на Турското училищно настоятелство, протокол и опис от април 1945 г. на комисия, назначена от интенданта на 10-а дивизионна област, писмо на председателя на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община до МВнР от октомври 1947 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от 23 септември 1992 г. и др.
Без уважение бе оставено и искането да бъде приет като доказателство двукратен акт за завзет държавен имот от 1950 г. и от 1994 г., съставен от община Кърджали. Назначена е съдебно-техническа експертиза, която да извърши оглед на имота и картовите материали за него, да опише регулационната история на парцела с площ от 10 709, 57 квадратни метра и построената върху него триетажна масивна сграда.
Тя е трябвало да служи като медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е функционирала като такава, нито е била действащ ислямски храм, а впоследствие с държавни решения е предоставена за музейната експозиция. Медресето е построено в периода 1923-1928 г. и според твърденията на претендентите за собствеността до 1949 г. е било използвано както като училище и общежитие за питомците, така и за настаняване под наем на войскови части от 10-а дивизионна област, и на тютюневи търговци. В двора на медресето е имало и лозе, което тогава отдавали под наем. За изграждането на медресето местната мюсюлманска вероизповедна община е закупила нива с договор от 23.09.1922 г. Според нотариалния акт на мировия съдия парцелът е от 11 дюлюма и 2 лехи, равни на 11 200 кв.метра.
Реститутите-мюсюлмани обаче претендират за по-голяма площ - 18 400 кв.метра, тъй като действителният, според тях, размер се доказвал в по-късни документи. В списъка на вакъфските имоти, притежание на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, медресето е посочено със застроена площ 1 200 кв.метра, а незастроената – 17 200 кв.метра. Същите параметри са отбелязани и в данъчна книга за 1935-1940 г., но държавата била завзела имота през 1950 г. По този казус искането е срещу МРРБ. Главното мюфтийство е внесло държавна такса от над 30 000 лева, изчислена върху данъчната оценка на сградата и терена й в размер на 3 017 740 лева.
Експертният съвет на НИПК с протокол от 5 март 2004 г. определя Регионалния исторически музей в категория с "национално значение за архитектурно-строителния паметник на културата". Предоставянето на правата на музейната управа за управление на собствеността /земята и сградата/ е с акт от 16 декември 2008 г.
Юристи коментираха, че исковата претенция е процесуално недопустима, тъй като мюфтийството не може да докаже, че сегашното мюсюлманско вероизповедание е правоприемник на мюсюлманската вероизповедна община, която е закупила въпросния имот. Има предвидена специална процедура за доказване на подобна приемственост, която не е била спазена в срок.
Припомняме, че на 19 май т.г. лидер на изселническа организация в Одрин извика от трибуната на възпоменателния митинг за "възродителния процес" в Джебел, че сградата на музея в Кърджали е на мюсюлманите и те трябва да си я върнат незабавно. Въпросният Зюрфедтин Хаджиоглу тогава каза: "Щом Медресето е градено с парите от продажбата на кожите на жертвените кочове на нашите предци, щом издръжката на църквата "Св.Стефан" в Истанбул струва милиони, защо да не си върнем имота? Той е собственост на мюсюлманите и ние ще си поискаме от държавата всички вакъфски имоти. Защо да не можем там да изградим джамия и в нея да се водят големите петъчни молитвени служби".
Хаджиоглу е същият, който успя да скандализира номинацията на освободителя на Кърджали от Балканската война генерал Васил Делов за почетен гражданин, а общинските съветници от ДПС подкрепиха настояването му и званието не бе присъдено. Това се случи миналия октомври, когато градът честваше 100-годишнината от освобождението си от турско робство.
Освен за връщане на собствеността върху уникалната музейна сграда в стила на азиатската архитектура и парцела й, лидерите на мюсюлманската общност в България настояваха да влязат във владение и на сегашната Арена "Спартак", която е в пряко съседство. Претенцията бе да бъде осъдена община Кърджали да предаде имота на мюсюлманското изповедание в София, т.е. на Главното мюфтийство. Парцелът е с площ от 8 100 кв.метра и служи като спортна площадка и летен театър, както и за политически митинги и концерти. Такова е било предназначението на имота още когато местните жители с доброволен труд и дарения са го изграждали през 1954 г., по времето на кмета Вълчо Табаков. Делото по този казус се водеше отделно срещу общината, то обаче бе спряно след споразумение между двете страни по спора за вакъфския имот, но процесът може да бъде възобновен при желание на едната от страните.
Спортната площадка или настоящата Арена "Спартак" е актувана като общинска собственост на 15 август 2006 г. Делото по този казус се водеше отделно срещу общината и е спряно на 10 юли т.г. Това е станало след две заседания в Окръжния съд и след представянето на съдебно-техническата експертиза.
Фактът, че делото за този имот, част от терена на Историческия музей и бивше медресе, е спряно, не означава, че не може да бъде възобновено, коментираха юристи. Това може да стане в срок от 6 месеца след датата на спирането му. А ако мюсюлманските лидери не поискат възобновяването му, то ще бъде прекратено.
До въпросното споразумение между Главното мюфтийство и община Кърджали се бе стигнало след информацията за предстоящото внасяне на законопроекта за поправки в Закона за вероизповеданията. Проектът за измененията и допълненията постъпи в НС на 16 юли т.г. Твърде скоро след този факт на тридневна обиколка у нас пристигна турският вицепремиер Бекир Боздаг, чиято очевидна цел бе да инспектира отоманските архитектурни паметници в България. Според съобщение на Анадолската агенция тогава той обърнал специално внимание на правния статут върху собствеността им, като е изговорил и мерака на Анкара да започне реставрацията им. В делегацията на Боздаг, пропътувала над 2 000 километра заради огледите на вакъфите, единствени участници от българската страна бяха Касим Дал и Корман Исмаилов, лидери на НПСД – партия от състава на Реформаторския блок.
Не мюфтийството е в битка за имота си, Кърджали ще въстане за символа си, музеят никога не е действал като религиозен храм и няма да бъде, заявиха категорично местни жители.
Днес заседание ще има и Районният съд в Карлово. Той ще заседава по делото, образувано по иск на Главното мюфтийство за връщане на още един имот - става дума за половин декар зелена площ зад читалището в центъра на града.
Оказва се, че сградата на читалището е издигната на мястото на отдавна разрушената Червена джамия.
Главното мюфтийство настоява да си върне собствеността върху парцела, който е публично-общинска собственост и в момента е тревна площ.
На предишното заседание над 80 души протестираха пред съда. Те заплашиха с гражданско неподчинение, ако теренът бъде даден за стопанисване на главното мюфтийство.
