Битовите отпадъци в моретата са толкова много, че ако ги натоварим на влакова композиция, дължината й би била колкото разстоянието от Земята до Луната и обратно. Става дума за милиони тонове отпадъци, които ни тровят.
Тигровата акула Валентин трябваше да се превърне в най-голямата атракция за посетителите на новия морски аквариум в германския град Щралзунд. Само че животното, уловено в Атлантическия океан, живя прекалено кратко. Скоро след пристигането му в Щралзунд Валентин спира да се храни и умира. Аутопсията показва, че в стомаха му е имало найлонов шнур, усукан около червата, който е предизвикал гнойно възпаление. Това е само един малък епизод от голямата трагедия, която се разиграва пред очите ни.
Мъртви води
Всяка година, според изчисленията на еколози, в световните морета и океани попадат близо 6,4 милиона тона пластмасови отпадъци. Те застрашават рибите, морските птици и бозайници. Испански морски биолози наскоро съобщиха, че във вътрешностите на един кит били намерени близо 17 килограма пластмасови отпадъци. Червата на животното били буквално задръстени от полиетиленово фолио.
Много морски птици и бозайници загиват и в Балтийско море - поради това, че се нагълтват с найлонови торбички, изхвърлени във водата, които те по грешка взимат за бляскавите люспи на риба. Тъй като животните не могат да храносмилат пластмасовите отпадъци, найлоновите торбички, които захвърляме в моретата и океаните, убиват хиляди китове и тюлени. "Отпадъците в моретата са цъкаща бомба", казва в тази връзка шефът на Германския музей на морето Харад Бенке.
Рибари от германския крайбрежен град Засниц разказват, че още по-голяма опасност произтича от кутиите с боя, изхвърлени в морето. Когато попаднат в рибарските мрежи и бъдат разтърсени от удара в борда на плавателния съд, боята изтича в морето и отравя всичко живо наоколо. 59-годишният рибар Герд Ерлер е един от хората, включили се в проект, който си е поставил за цел да събира пластмасовите отпадъци от морските води. Ерлер обаче недоволства, че в Германия тяхната иницатива не получава достатъчно подкрепа. В Полша и Дания например рибарите имат възможност безплатно да предават пластмасовия "улов" от мрежите си. В Германия това става за сметка на рибаря. При това морските води носят не само найлонови торбички, тубички от плажно мляко и пластмасови шишета, но и по-големи "обекти" - например автомобилни гуми на камиони, каросерии на автомобили, изпаднали от фериботите или пък нарочно изхвърлени, за да не се плаща данък.
Българинът и торбичката
По данни на Програмата на ООН за околната среда, на всеки квадратен километър морска площ се падат около 13 000 парчета пластмасови отпадъци, а морските течения ги разнасят по цял свят. В рамките на ЕС има и една рамкова директива, свързана с опазването на морските води от отпадъци, но голяма част от нейните предписания са твърде общи и незадължителни. Германската партия на Зелените пледира например за въвеждането на извънреден данък върху найлоновите торбички в размер на 22 евроцента на парче. В Германия на човек се падат по 71 торбички на година, докато за България цифрата е 421. Средната европейска стойност е 198.
Източник: Дойче веле
