България отчита най-високото си производство на пшеница от 1980 г. насам в размер на 5,64 млн. тона. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева след края на заседание на Националния консултативен съвет по зърното.
За сравнение, през 2015 г. производството на пшеница е било 5 011 597 тона.
Средният добив за страната е 494 кг./дка. Най-висок среден добив е отчетен в област Силистра – 568 кг/дка. Качеството на пшеницата е по-добро от миналогодишното. 43% от общия добив в България е с много добри хлебопекарни качества. Заедно с преходния остатък от миналогодишната реколта България влиза в тази маркетингова година с наличност от 6,6 млн. пшеница.
За вътрешно потребление – консумация на хората, осигуряването на фуража, отиват малко по-малко от 2 млн. тона от тази реколта. Останалото количество от тази реколта, което е близо 69%, България го изнася. Към днешна дата е изнесен 1,1 млн. тона, над 3 млн. тона остават за търговия до следваща реколтна година.
Танева отчете, че на фона на тези изключително добри показатели, единственият по-лош показател е този на средната цена, която по анализа за юли е средно с 15% по-ниска от юли 2015 г. Положителното е, че спрямо тенденциите по международните борси, е за покачване към края на годината, добави тя, цитирана от БГНЕС.
От своя страна председателят на Националния консултативен съвет по зърното Венцислав Върбанов изтъкна, че отчетените резултати на съвета днес са обективни, а притеснителното е това, че цените са по-ниски. „Всички трябва да сме наясно, че България е една малка част от общия пазар и цените не се формират от страната, а са борсови. Хубавото е, че България се връща на някои пазари и отново изнася хлебна пшеница. Надеждите ни са, че й цената на хлебната пшеница ще се повиши”, посочи Върбанов и изрази надежда, че цената на пшеницата ще се повиши.
Според Мартин Русев от Асоциация на българските износители на зърно цените в момента са под голям натиск, тъй като има рекордно високи реколти на царевица и пшеница в световен мащаб.
Добивите на зърно са добри, но бяха съчетани с много производствени разходи. В момента българският зърнопроизводител на реализира печалба във всяко едно стопанство на територията на страната, алармира Светослав Русалов от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Той посочи, че през последните 2 месеца сушата също е оказала негативното си влияние и върху пролетниците, като например слънчогледът в момента е с около 30-40% по-малки добиви спрямо миналата година.
Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите заяви, че хлебна криза няма да има, но не толкова добрата новина е, че действията на браншовия съюз на хлебопроизводителите и сладкарите ще бъдат насочени към намаляване на потребителската цена на хляба през една-единствена възможна мярка – диференцирана ДДС ставка на хляба.
