България е постигнала напредък в прилагането на Рамковата конвенция, като е доразвила законодателството си относно недопускането на дискриминация, насърчаване на образованието за ромски деца и подкрепа на религиозните права, съобщи БГНЕС.
Правната рамка за упражняване на правата на малцинствата в областта на културата, езика и участието им в прояви обаче остава недостатъчно развита; остават и проблемите в средното образование за ромите и качеството на преподаване, речта на омразата в публичното пространство често остава безнаказана. Това твърди Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в ново становище, публикувано заедно с коментари на правителството на България. За него съобщава Съветът на Европа.
Експертите от Съвета на Европа приветстват въвеждането на по-всеобхватна законодателна забрана за подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, която „представлява солидна основа за защита на лицата от националните малцинства”. Съществуват редица положителни политически мерки в полза на етническите групи, по-специално ромите. Националният координатор за борба с антисемитизма активно е осъждал публично проявите на ксенофобия. Схемата за финансиране на религиозни образувания е реформирана в полза на мюсюлманската общност. Благодарение на „похвалните усилия“ на властите, процентът на посещаемост на училищата от ромски деца е нараснал, а броят на преждевременно напусналите училище постепенно намалява. Консултативният комитет хвали стъпките за напредък в работата на ромските образователни и здравни медиатори.
В същото време Комитетът отбелязва, че освен правото на изучаване на майчиния език, не съществува изчерпателна правна рамка, предоставяща специфични права на малцинства в областта на културата, медиите, използването на езика в контакти с властите, топографски надписи или политическо участие. Представителството на ромските и турските малцинства в националния социокултурен пейзаж не е пропорционално на демографския им размер. Участието в изучаването на турски език като първи е намаляло повече от наполовина през последните пет години; много малък брой деца учат арменски и не се осигурява преподаване на майчин език за гърци, роми или румънци.
Ситуацията с правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участват в обществени дела, за съжаление се е влошила. Организации, представляващи турското малцинство и много организации, работещи с и за роми, са прекратили работата си в Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, смятайки го за неефективен инструмент. Усилията на властите за насърчаване на толерантността редовно се подкопават от ксенофобски, "антицигански", ислямофобски и антисемитски изявления на политици на високо ниво, на които властите често не успяват да отговорят. Случаите на санкции за престъпления от омраза остават изолирани.
Ромите продължават да бъдат жертви на подчертано социално-икономическо неравенство в образованието, жилищното настаняване и заетостта и все още са изложени на високи нива на дискриминация. Продължават да съществуват проблеми с ромските деца, преминаващи към обучение в средни училища, и с качеството на образование на ромските деца. Въпреки законодателната забрана за принудителна сегрегация, фактическата сегрегация остава широко разпространена и усилията на властите в борбата с тази ситуация са недостатъчни.
Комитетът предоставя няколко препоръки за незабавни действия на българските власти. А именно да разработят и приложат всеобхватна нова стратегия за приобщаване на ромите през 2021 г. и след нея; да продължи да се дава приоритет на достъпа до образование за ромски деца; разширяване на програмата за образователни медиатори и борба със сегрегацията. Изселвания на ромите от незаконни жилища трябва да се извършват само в краен случай и при спазване на принципите на недискриминация и пропорционалност. Властите трябва да гарантират, че етнически мотивираните нападения и дискриминацията са ефективно разследвани и отговорните лица са изправени пред съда. Комитетът препоръчва също така да се насърчава обучението по езици на малцинствата чрез въвеждането му в предучилищна и средна степен на обучение.
Има и допълнителни препоръки, сред които влизане в диалог с групи, изразили интерес към защитата, предоставена от Рамковата конвенция, и гарантиране, че всички заинтересовани групи могат да упражняват свобода на общуване. Правото на свободна самоидентификация на лицата, принадлежащи към национални малцинства, трябва да се спазва стриктно при предстоящото преброяване на населението през 2021 г. Властите трябва, в сътрудничество с представителите на националните малцинства, да възстановят наскоро премахнатите имена на места поне като съвместни официални имена заедно с новите български имена.
Властите се насърчават също да предприемат подход към религиозно чувствителните при спазването на хранителните практики в образователните институции.
