Започнахме инициатива за възстановяване на българските киносалони.
Това каза в Благоевград председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов по време на пресконференция във връзка с предстоящо изнесено заседание на Висшия съвет на Съюза на народните читалища.
„Българинът много лесно се раздели с киното. Много лесно отстъпихме пространството, което е градено с години и киноизкуството, което е градено с години, изведнъж остана на заден план. И то не защото не се произвеждат филми, а няма къде да се прожектират“, коментира Дойнов.
По думите му на 1 ноември във Военния клуб в София са удостоили акад. Людмил Стайков с най- високото отличие на съюза и той тогава е казал, че неговата мечта е в 3 000 читалища да види 3 000 киносалона.
„С писмо до директора на Националния филмов център, предложихме 200 киносалона да се обновят и модернизират, и да започнат да работят като киносалони, защото киното е най- важното изкуство. Всички знаем, че киното е най- близко до хората и тази идея ако се реализира- българското кино ще има свой форум“, каза Дойнов, цитиран от Фокус.
Той подчерта, че държавата дава по 15-20 милиона за български филми. „Произвеждат се български филми, които българският зрител не гледа, а не ги гледа, защото няма киносалони. Първият председател на Съюза на народните читалища проф. Иван Шишманов, още през 20-те години вижда, че киното може да издържа читалищата. Тогава започва да се откриват киносалони, които в един момент достигат до 340 киносалона в цялата страна. През 90-те години всичко се промени, а сега всичко остаря. Амбицията ни е да започнем едно изследване и да видим какво е състоянието на тези киносалони“, каза Дойнов.
Той подчерта, че това ще бъде една платформа между Министерство на културата, Съюза на читалищата, Национален филмов център и Национално сдружение на общините.
„Ще потърсим възможност във всички европейски програми. Тази инициатива я обявявам в Благоевград, защото считам, че в този регион можем много лесно да намерим разбирателство с местните власти и с читалищата, за да създадем една платформа и да търсим финансиране, машините не са вече толкова скъпи. Ще се свържем веднага с всички разпространителски фирми и ще сключим съответните договори и тези кина трябва да започнат да работят. Ние лишихме народът от арт филми, от мислене върху различни филми. Гледаме нещата от към духовната им страна“, каза Дойнов.
