Съдът в Страсбург отсъди, че служители на МВР са изтезавали затворник

Служители на МВР в Стара Загора са нарушили забраната за изтезание в Член 3 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), а прокуратурата неоснователно е отказала да извърши разследване по случая, съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Това постановява Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в поредно свое осъдително решение срещу България – този път по делото, заведено от Милен Стойков, който от май 2010 г. излежава присъда от 16 години и половина за участие в големия грабеж от офиса на старозагорската фирма "Пещострой" през февруаи 2009 г.

Стойков е един от тримата задържани след въпросния грабеж, при който от фирмената каса са задигнати 763 000 евро, 330 000 лева, 42 000 щатски долара и ценни бижута. Той обаче твърди, че е бил осъден на базата на самопризнания, изтръгнати с изтезания няколко дни след престъплението.

Според версията на Стойков той е задържан в леглото си в дома му в Казанлък, след което е откаран от полицаи извън града, където му е нанесен побой, горен е с автомобилна запалка и е забиван върха на нож под ноктите му с цел да се изтръгне от него информация за това къде са укрити парите.

Той няколко пъти губил съзнание, но всеки път бил свестяван от полицаите, за да продължи изтезанието. Съдебно-медицинско удостоверение, издадено на следващия ден, установява, че Стойков има синини, ожулвания и наранявания по различни части на тялото си, включително и под ноктите.

Въпреки това Окръжният съд в Стара Загора приема, че подсъдимият не е бил принуждаван да прави самопризнания и доброволно е посочил къде са укрити парите. Стойков подава жалба до главния прокурор и МВР, оплаквайки се от малтретирането, на което е бил подложен, но държавното обвинение отказва да образува досъдебно производство, което е потвърдено и от вторат6а инстанция.

В решението си срещу България, постановено във вторник, ЕСПЧ отбелязва, че всички действия на прокуратурата след оплакването на Стойков са били насочени към това да се установи бил ли е той принуждаван да прави самопризнания, но не и към това да се установи упражнявано ли е над него насилие.

Съдът отчита, че макар да не може да провери достоверността на описаното от Стойков за начина, по който е малтретиран, информацията за нараняванията му от съдебно-медицинското удостоверение съвпада с описаното от него, в това число – в него е отбелязано наличието на кръвни съсиреци под ноктите му.

Защитникът на българското правителство пред ЕСПЧ гради тезата, че срещу Стойков е било упражнено насилие единствено по време на ареста в леглото му, тъй като извършеното от него деяние е включвало насилие и е било преценено, че това поставя на риск участващите в операцията полицаи.

Европейските магистрати обаче отхвърлят този аргумент, подчертавайки, че забраната за изтезание в Член 3 от ЕКПЧ, е абсолютна и въпросът за действията на жертвата е неотносим. Съдът в Страсбург отбелязва също, че представителят на правителството ни изобщо не е твърдял, че Стойков се е съпротивлявал при ареста или че се е опитвал да избяга.

Според европейските съдии нарушение на Член 3 от ЕКПЧ е и самият факт, че прокуратурата е отказала ефективно разследване на сигнал за сериозно малтретиране и нарушение на тази норма. Посочват още и, че макар по делото да има данни за разпитан свидетел на ареста, в нито един момент идентичността на този свидетел не е била уточнена. Според ЕСПЧ това е определящо за адекватността на разследването, тъй като прокуратурата се е осланяла единствено на тези показания, за да отхвърли жалбата на пострадалия.

Прокуратурата не е изследвала и въпроса съпротивлявал ли се е Стойков при ареста или опитвал ли е да бяга, за да бъде оценена законността и пропорционалността на поведението на полицаите при ареста му. В този смисъл ЕСПЧ оценява изводите на прокуратурата като лишени от достатъчно основания.

По делото "Стойков срещу България" на жалбоподателя обаче не е присъдено обезщетение, тъй като той се е представлявал сам пред съда и не е поискал такова. Стойков претендира единствено обезщетение за имуществени санкции в размер на заплатите, които би бил получил, ако не бе в затвора. Съдът в Страсбург обаче отхвърля това искане, защото не установява връзка между установените нарушения и твърдените от затворника имуществени вреди.