Съдът ще има само една възможност да върне делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия или защитника му. Това се предвижда в проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), изготвен от група съдии и прокурори под егидата на Министерството на правосъдието.
Освен това се предлага отпадане на незабавното производство, както и в постановлението за образуване на досъдебно производство да не да се посочват имена на лица, пише "Правен свят".
Преди няколко месеца главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че се работи по промени в НПК за ускоряване на процеса. Той каза още, че в работната група, освен магистрати, са включени и депутати, за да може после измененията да се придвижат по-бързо в парламента.
Идеята е ускоряване на процеса, като се предвижда след внасяне на делото в съда и избор на докладчик, той да има двумесечен срок да насрочи разпоредително заседание, за което се уведомяват участниците в процеса. Посочено е, че обвиняемият се информира за разпоредителното заседание с връчване на обвинителния акт, а присъствието на прокурора е задължително.
На разпоредителното заседание съдът преценява дали делото му е подсъдно; има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници; исканията по доказателствата; налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; мярката за неотклонение, без да се разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата; датите на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
Само една възможност
В проекта на НПК изрично е посочено, че единствено по време на това разпоредително заседание съдът може да прецени дали да върне делото на прокуратурата. Обвинителят пък има най-много месец да отстрани нарушенията, ако пък делото е от фактическа и правна сложност, то срокът може да стигне до 4 месеца.
Нито първата, нито въззивната, нито касационната инстанция ще имат право да връщат делото на прокуратурата от друг етап от процеса, независимо дали са констатирали съществени нарушения, или не.
От проекта не става ясно колко пъти съдът в разпоредителното си заседание може да връща делото на прокуратурата, но пък е отбелязано, че разпореждането му може да бъде обжалвано и протестирано пред по-горна инстанция.
Делото трябва да се насрочи за разглеждане по същество до един месец след разпоредителното заседание.
Още една промяна - изрично е записано, че в постановлението за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. То става известно в момента, в който бъде привлечено в качеството му на обвиняемо. Тогава започват да текат и сроковете по Глава 26, където също има промени.
В глава 26 сроковете се запазват – ако от повдигане на обвинението за тежко престъпление са минали две години и една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
Дава се обаче възможност съдът да не бъде просто регистратор на сроковете, а и да има право на преценката. Според действащия НПК, след внасяне на делото в съда, съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок като само следи дали действително са минали сроковете от повдигане на обвинението. После го връща на прокурора, който има три месеца, за да го внесе за разглеждане или да го прекрати.
В проекта се казва, че съдът преценява дали делото е от фактическата и правна сложност, дейността на разследващите, поведението на обвиняемия и неговия защитник и изтеклия период от време.
След като установи, че няма необосновано забавяне на досъдебното производство, съдът оставя молбата на обвиняемия без уважение и връща делото на прокурора. Обвиняемият ще може да поиска отново внасяне на делото в съда едва след два месеца.
Когато обаче е допуснато необосновано забавяне на разследването, съдът връща делото на прокурора, като му дава възможност в тримесечен срок да го внесе за разглеждане или да го прекрати.
