Как законопроектът на омбудсмана Мая Манолова за промени в Гражданския процесуален кодекс ще ограничи свръхправомощията на банките обясни съдията от Софийския районен съд (СРС) Константин Кунчев пред Actualno.com.
Eвропейската комисия и Съдът на ЕС със задължителни указания за българския съд с множество решения в други държави членки на ЕС вече се е произнесъл, че договорът първо трябва да е на ясен и разбираем език, да е с определен шрифт и трето - тъй като се очаква потребителят да няма професионална компетентност да разбере какво му се предлага, съдът да бъде последният защитник на правата на потребителя и да му даде защитата, от която може да не е разбрал, че се нуждае.
Досега съдът не можеше да предприеме действия, с които да предотврати това положение и въпреки неразбирането или незнанието на длъжника, съдът издаваше заповед за изпълнение. В съвсем кратък двуседмичен срок длъжникът трябваше да възрази, но тъй като той не можеше да разбере тази неравноправност, влизаше в сила заповедта и оттам-нататък започваше принудителното изпълнение, разказа съдия Кунчев. "На това се слага край с новия законопроект и се дава възможност на съда активно да защити потребителя като провери всяко едно от вземанията дали съответства на закона или не".
Съдия Кунчев е категоричен, че предлаганите от омбудсмана законодателни промени са насочени именно към изграждане на единния финансов кредитен пазар, да се повиши доверието в него. За да се повиши доверието трябва, когато има нужда съдът да изисква документи, за да прецени дали претендираните вземания противоречат на закона.
Той посочи, че в Испания например, където като България има висок процент необслужени банкови и небанкови кредити, Върховният съд създава листа на типични неравноправни клаузи, които ако са възпроизведени, съдът отхвърля заявленията и не дава възможност да бъде ощетен по този начин потребителят.
Като типични в България случаи на свръхправомощия на банките той изтъкна практиката да се начислява лихва върху лихвата и да се наслагват неустойки за неизпълнение върху неустойки за неизпълнение. "Това означава, че има две санкции за едно и също нещо - две вземания за една забава - от една страна, 3% за всеки ден забава и за същия период и за същото неизпълнение - нова неустойка в размер на 10%. Това е закононарушение и новият законопроект дава правомощия на съда да преустанови тази практика срещу потребителите по този начин да се вземат вземания, които не се търсят от закона", подчерта съдия Кунчев.
Ако бъдат приети предлаганите законодателни промени, в такъв случай, продължи той - "съдът вече ще има правомощия да гледа договора и общите условия и от анализа им да заявява своето становище, че такива практики да се търси санкция за едно и също неизпълнение два пъти са незаконни и съдът няма да издава нито заповед, нито изпълнителен лист по чл. 417". По този начин ще се превъзпитат банките да следват практики, които са добросъвестни, категоричен е Константин Кунчев. По думите му ако банките не предлагат кредити с договори, в които има неравноправни клаузи, банките ще имат по-високо доверие и лихвите ще бъдат по-ниски, защото ще има по-добър финансов пазар.
Новото правомощие на съда ще важи и за старите кредити, поясни още Кунчев.
Досега съдът не е имал правомощия нито да изисква договорите с банките, нито общите им условия. Не може на база само на един документ - извлечение от сметка, където са написани цифри и някакви думички да се издава директно изпълнителен лист и да се започва принудително изпълнение срещу длъжник. Това е решение на ЕК и Европейския съд, подчерта Кунчев и определи досегашната роля на съдиите у нас като тази на гумен печат. "Крайно време на това нещо да се сложи точка, защото българският съд не е гумен печата и не може да бъде използван в тази процедура по този безумен начин", заяви съдията. Той е убеден, че затова законодателното предложение на Мая Манолова е необходимо и абсолютно наложително. В противен случай, предупреди Кунчев - следват глоба за България и негативни правни последици от гледна точка на това, че няма да имаме изграден нормално функциониращ кредитен пазар, което директно означава, че България не може да влезе във финансовата зона за въвеждане на еврото.
