Главният прокурор има прекалено много власт, в момента не се отчита пред никого, като дори не е налице механизъм за отзоваването му. Това посочиха съдии на среща с граждани в Съдебната палата в София относно значимостта на законодателните промени в Конституцията, които бяха приети на трето четене от парламента днес, предаде репортер на Actualno.com.
По време на срещата беше даден пример със САЩ, където има възможност за импийчмънт на главния прокурор. Съдиите говореха и за укрепването на авторитета на съдебната власт и подобряването на дейността на съдилищата и прокуратурата.
Трябва да има незначителен превес на съдиите в съдийската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС), посочиха съдиите. Според тях това е достатъчно да се постигне с една бройка в полза на съдийската система. Така, един вид, избраните директно от съдиите членове на ВСС биха могли да контролират избора на председатели на ВКС и ВАС например, които също са членове на съдийската колегия спрямо вече приетите промени в Конституцията.
Припомняме, че "ябълката на раздора" в конституционните промени е разпределението на съотношенията между идващи от системата и парламентарно избрани членове в двете колегии - прокурорската и съдийската. В съдийската съотношението остана 6:6, без да се броят председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а в прокурорската - 6:5 в полза на "професионалистите" и като броим главния прокурор. На второ четене против тази поправка, предложена от АБВ, гласуваха само хората на ДСБ в Реформаторския блок, като дори БСП подкрепиха.
Пред гражданите юристите в Съдебната палата обясниха, че не причисляват председателите на ВКС и ВАС към съдиите в съдийската колегия, тъй като назначенията им се утвърждават от президента. Именно заради това изборът им има политически оттенък, без да са политически фигури, посочиха още те. Факт е, че президентът може да върне избора на председател на ВКС или ВАС, но само веднъж.
Беше изразено и мнението, че избраните от парламента във ВСС са партийни назначения. Визирана беше квотата на съдиите.
Специалистите по правораздаване посочиха още, че за прокурорската колегия трябва съотношението да е обратното на това, което беше прието в Конституцията, т.е. петима да са "професионалистите" (прокурорите и следователите), а шестима се избират от парламентарната квота. Идеята, според съдиите, е, че в правораздаването прокурорите не са равнопоставени спрямо тях, а изпълняват държавната политика в правораздаването.
За гражданите съдиите обясниха какво означава съдебния процес по същество, независимо от вида на делото, било то наказателно или гражданско. В съдебна зала има две страни обвинение и защита. Съдиите са само арбитри на случващото и оценяват представянето на двете страни. Представете си го определен вид игра: "Печели играчът, който се представи по-добре", обясниха магистратите. Съдиите са длъжни да дават оценка на играчите, съгласно закона, който се гласува от парламента, било то добър или лош, обясниха още те.
По време на дискусията се обсъди и идеята, че даването на методологически указания от страна на по-висш прокурор е възможно да предреши крайния изход на дадено дело. Изказа се също така предложението по-маловажните дела да се решават от арбитражи и помирителни комисии предвид натовареността на съдилищата. По думите на съдия Атанас Атанасов СГС е около 30 пъти по-натоварен от други съдилища в страната.
