Тези документи с гриф „Строго секретно” се отнасят към категорията, представляваща държавна тайна. Те съдържат сведения, които никога не би трябвало да стигнат до широката общественост. Но историята ни учи, че истината в края на краищата винаги излиза, пише "Тайны ХХ века".
Убийството на Кенеди остава загадка?
Към споменатите документи – съхранявани в хиляди папки – са събраните в Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ и отнасящи се до убийството на президента Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас. В килограмите досиета е скрит дългият механизъм на това политическо убийство, но е възможно също те просто да подкрепят версията за „самотния убиец”.
Но защо в продължение на почти 50 години е необходимо да се крие информацията, ако тя само потвърждава официалната версия на събитията? Така че какво крият документите: старателната работа на следствието или… съпричастността към убийството на самата държава? Възможно е светът да научи за това през 2017 година, когато споменатите документи трябва да бъдат разсекретени. Но е възможно и ЦРУ да продължи срока на тяхната секретност. Управлението има право на това.
Тайната на ликвидирането на Осама бин Ладен
Повече от 50 милиона досиета, пазени днес в САЩ, се отнасят и тези, които съдържат информация за операцията „Копието на Нептун”, проведена в нощта на 2 май 2011 г. Неин резултат е смъртта на Осама бин Ладен, лидер на терористичната организация „Ал Кайда”, признат за терорист №1 в САЩ и други страни.
Защо сведенията от споменатите документи не са получили гласност и дори не са публикувани достоверни снимки на мъртвия Бин Ладен? Според първоначалната официална версия той е бил въоръжен и е убит в престрелка. По-късно от Пентагона изтече информация, че Осама е бил без оръжие и заповед за ликвидирането му е дошла „отгоре”. Защо е засекретена тази информация? Вероятно президентът Барак Обама е искал да скрие от световната общественост факта, че убийството е било поръчано и поръчението е дошло от висшите ешелони на властта.
Зловещата фигура на Едгар Хувър
В повечето случаи документите се засекретяват, за да се подсигури безопасността на участниците в операциите и техните информатори. Това е необходимо и за сигурността на членовете на техните семейства и групировки, докато за операцията не се забрави и докато всички причастни към нея не напуснат този свят. Други документи могат да свидетелстват за сътрудничеството на правителството с терористи, да разкриват истинските намерения на ръководството на страната или да потвърдят криминалната му дейност. Нерядко такива документи не се унищожават, защото могат да предпазват от шантаж или обратно – да станат негово оръдие.
Изявен майстор на използването на секретните документи като оръжие е бил Джон Едгар Хувър (1895-1972), станал през 1924 г. първият глава на създаденото в САЩ Федерално бюро за разследване и останал на този пост до кончината си. В неговите архиви се пазели милиони документи с информация за най-важните особи от неговите съвременници, включително за самия президент на САЩ.
Но Хувър използвал всичките си агенти не за разкриване на организирани престъпни групировки, а за противодействие на комунизма. Той заповядвал да се арестуват назовани от него хора и да се провеждат операции против движението за граждански права и борбата за равноправие на тъмнокожите американци.
Плод на многогодишните трудове на Хувър станал личният му секретен архив с документи, съдържащи компрометиращи сведения за политици и държавни служители, а също и за известни хора в САЩ. Смята се, че изключителното служебно дълголетие на Хувър е заслуга именно на тази картотека. Кодът за достъп до архива е бил разгадан едва след неговата смърт.
Родословието на фюрера
Нацистката пропаганда внушавала на целия свят, че Адолф Хитлер е изключително „породист” ариец. Но сведенията за родословното му дърво били старателно премълчавани. Сега вече знаем защо. От всеки немец Хитлер изисквал документи, доказващи расовата му чистота и произход от достойни родители, но самият той не можел да представи такива. В родословието на фюрера има няколко тъмни петна. Така майката на Адолф – Клара Пьолцл, била третата жена и братовчедка на неговия баща – Алоис. Освен това наскоро открити документи на Гестапо свидетелстват за редица случаи на сериозни умствени разстройства сред членовете на семейството на Хитлер. Например братовчедка му Алоисия Вейт страдала от шизофрения. В продължение на девет години я държали в психиатрична клиника във Виена. Когато това станало известно на Хитлер, след няколко дни, на 6 декември 1940 г., в досието на Алоисия се появил записът: „Пренасочена в неназована клиника според разпореждане на упълномощения Комисариат на отбраната на Райха.” В действителност това означавало, че са я изпратили в концлагер, където същия ден по заповед на братовчед й била умъртвена в газова камера. Излиза, че родословието на Хитлер е с психически и кръвосмесителни недостатъци, така че съветското му прозвище – „бесния фюрер”, явно е имало основание.
Чия е кръвта по ръцете на Че Гевара?
Един от предводителите на кубинската революция, символът на борбата за независимост, героят на работническата класа – южноамериканският партизанин Ернесто Че Гевара (1928-1967) дълги години бил идол на комунистическия свят. Дори в наши дни неговите изображения украсяват милиони фланелки и постери по цял свят. Но какво станало ясно десетилетие след разсекретяването на определени документи. Шест месеца след свалянето на кубинския диктатор Фулхенсио Батиста, Че Гевара заповядал да се екзекутират 216 души. Сред тях имало не само контрареволюционери, но и мирни жители. И още той организирал мрежа от т.нар. трудови лагери, където изпращал хиляди хора.
Но кубинският вожд Фидел Кастро разбирал, че за „революционната” дейност на сподвижника му светът никога не трябва да разбира. В борбата с капитализма в Куба, както и на цялото комунистическо движение, били нужни герои.
И през 1966 г. Че напуснал Острова на свободата за участие в революционното движение на народите от Латинска Америка. След година той бил пленен в Боливия и убит. Този факт бил добре дошъл за Кастро, тъй като загиналите герои живеят по-дълго. И едва след 42 години кубинският бежанец Хакобо Мачовер публикувал книгата „Скритото лице на Че”, в която копия на документи и свидетелства на съратници на героя разказват за злодеянията на „пламенния революционер”.
Как „изчезват” убитите граждани
През април 2012 г. смъртта паднала върху тях от небето. „15 терористи са убити”, се казва в официално съобщение на САЩ след удара на безпилотен апарат във Вазиристан – планински регион в северозападната част на Пакистан, на границата с Афганистан. Загубата на американци е равна на нула, както и при всяка подобна атака. Жертви сред гражданите също нямало.
Именно такива показатели подбудили президента Барак Обама да разшири значително използването на безпилотни апарати. Официалната статистика на жертвите потвърждава ефективността на подобни операции. Според правителствено съобщение за последните шест години с помощта на безпилотни апарати са убити между 2400 и 2800 души, включително 50 мирни граждани. Всички останали са терористи.
Но толкова ли е добър подобен начин за борба с терористите, както това се поднася на световната общественост? Отговор на въпроса дава през май 2012 г. „Списъкът на убитите” – документ, който президентът Обама искал да запази в тайна, но който благодарение на вътрешен човек станал известен на редакцията на The New York Times.
Съдържанието на този документ обяснява защо официалният брой на загиналите мирни граждани е толкова малък. Оказва се, че Обама е предложил нова система за класифициране на убитите. Според нея всички мъже, годни по възраст за военна служба и живеещи в зоната на атака на безпилотните апарати, се смятат за метежници. Заедно с това местни очевидци твърдят, че жертви на безпилотните апарати са станали не по-малко от 600 мирни жители.
А ето какво пише военният кореспондент Нур Бехрам: „Повечето жертви, които съм виждал, бяха жени и деца.” Въз основа на информация от болниците и на собствени наблюдения той твърди, че на всеки убит терорист се падат около 15 загинали мирни граждани.
Далай Лама XIV бил агент на ЦРУ?
Далай Лама XIV (Тензин Гяцо, роден през 1935 г.), дълги години оглавявал правителството на Тибет, в наши дни се явява духовен водач на будистите от цял свят. Но през май 2012 г. станали известни други факти за Далай Лама, останали засекретени повече от 50 години. Показания на бивши агенти на ЦРУ свидетелстват, че духовният лидер невинаги е бил достоен човек. В продължение на много години той се водел в платежната ведомост на ЦРУ, което през 50-те и 60-те години провело операцията St. Circus. Това било опит на САЩ да отслабят влиянието на Китай в Хималаите и да противодействат на разпространението в Азия на „комунистическата зараза”.
След като Народната освободителна армия на Китай през 1951 г. окупирала Тибет, а Далай Лама заедно със свои последователи избягал в Индия, ЦРУ всяка година превеждало по 1,7 млн. долара на тибетските бежанци за поддръжка на борбата против разпространението на комунизма. А от документи на Пентагона следва, че в този период Далай Лама всяка година получавал 180 000 долара и станал послушно оръжие на Америка в борбата с комунизма.
Честите визити на Далай Лама при президента на САЩ в последно време показват, че връзката му с американското ръководство, както и преди, си остава здрава. Но защо световната общественост разбира чак сега за финансовата подкрепа на Далай Лама от ЦРУ и тясното им сътрудничество? Причината е, фактите с 50-годишна давност са публикувани от хора, които вече не са на служба в ЦРУ. Ето как са станали известни подробности, които нито западният, нито будисткият свят са искали някога да получават гласност.