Системните дефекти на модела на управление у нас и на отношенията между държавата и обществото могат да се решат само с дълбока реформа, която да овласти гражданите и да наложи механизми за прозрачност и за реална управленска отговорност.
Това е един от изводите в анализ на Стратегическия съвет към държавния глава, изготвен на базата на общественото обсъждане при подготовката на Национален стратегически документ на България, представено на 6 август тази година от президента Румен Радев. Изводите са фокусирани върху причините за незадоволителните резултати в общественото развитие у нас, съобщиха от "Дондуков" 2. И втората част от проекта за Национален стратегически документ, изготвен от Стратегическия съвет при президента, ще бъде подложен на обществено обсъждане в сайта на гражданската инициатива „Ние, е-народът” https://e-narod.bg/, както и в платформата на инициативата във Фейсбук. След обществения дебат Стратегическият съвет ще предложи визия и необходими действия за успешното развитие на България.
Според анализа, въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските граждани на практика нямат ефективни инструменти за участие в управлението и за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица.
„Границата на разумната независимост и управленска автономност е премината по посока на властова недосегаемост, а това означава, че в нарушение на основните принципи на демокрацията народът не е върховен суверен“, обобщават от Стратегическия съвет.
„На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото“, се посочва в документа на Стратегическият съвет, базиран на анализ на състоянието на държавата.
В текста се посочва, че в изготвените досега Национални програми за развитие дори и добре написаните политики остават неосъществени. „Причините трябва да търсим най-вече в порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, неефективен контрол и практическа безотговорност“, обобщават от Стратегическия съвет. Отчита се, че наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни и за пълноценна европейска интеграция.
Като негативна последица е посочен продължаващият спад на доверието на българските граждани към държавата и нейните институции, достигнал критична фаза, изразена в масовите граждански протести срещу модела на управление.
Като дефекти при функционирането на институциите и органите на публичната власт, които трябва да се променят, от Стратегическия съвет посочват взимането на управленски решения, които не се обосновават предварително с публично оповестени аргументи. Пример за това е влошаващият се с години законодателен процес, който пренебрегва изрично записани изисквания в Закона за нормативните актове, Конституцията и Правилниците за организацията и дейността на Народното събрание.
„Не се спазва базисното демократично изискване всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати“, пише още в проекта на Стратегическия съвет. Необходим е по-ефективен контрол и санкции за корупция и злоупотреба с власт, както и въвеждане на нови стандарти и ефективни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на съвременните европейски практики.
„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, пише в изводите на Стратегическия съвет.
Като проблеми са набелязани липсата на ясно позициониране на правомощията на главния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, включително при разследване спрямо него; политическото влияние в управлението на съдебната власт; затруднени възможности за обществен контрол върху действията на прокуратурата; липсата на видими резултати за преодоляване на дисбалансите при натовареността на магистратите, актуализиране на съдебната карта, преодоляване на кадровите дефицити в съдилищата и съдебната администрация и отстояването на обществения интерес.
Налагат се и промени, свързани с механизмите на представителната демокрация, изборите, политическото представителство. „Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, прилагат двоен стандарт и често прикриват тези нарушения“, се посочва в анализа. Като порочна практика се посочва кадровият подбор в органите на властта и институциите, подчинен на партийни квоти, който води до тежки последици за компетентността на администрацията.
Анализът показва, че най-тежките ни проблеми са свързани преди всичко със състоянието и перспективите на човешкото богатство (човешкия потенциал, човешкия и социалния капитал) на нацията. „Още по-лошо е, че тези проблеми не просто са сериозни, а почти всички се отличават с тенденция на влошаване и се подсилват взаимно“, пише още в текста.
