Стефан Воденичаров е новият министър на образованието

Народното събрание освободи Сергей Игнатов като министър на образованието, младежта и науката и назначи на негово място акад. Стефан Воденичаров, съобщи БГНЕС.

Акад. Воденичаров положи клетва като министър. "За" избирането на председателя на БАН за образователен министър, обаче, гласуваха само 97 депутати от парламентарната група на ГЕРБ и 14 независими депутати. "Против" гласуваха народните представители от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция.

"Отнасям се с голямо уважение към акад. Воденичаров и заради научните му постижения и заради гражданските му позиции, но възниква въпросът какво може да се направи реално, по същество нищо не може да се направи. Четири месеца са изключително кратък срок. Не завиждам на акад. Воденичаров, че ще трябва да бъде в един кабинет със Симеон Дянков, който нарече учените от БАН "феодални старци", заяви председателят на парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев. Според него целта на тази смяна в кабинета е политическа. "Това е стремеж да се потули факт, че министър-председателят получи едно голямо "не" на неговия призив как да се гласува на референдума, той получи личен вот на недоверие от хората, които гласуваха с "да" на референдума", коментира Станишев. Според него смените в кабинета и смяната на председателя на ДКЕВР е кризисен пиар от страна на министър-председателя.

"Академик Воденичаров е една от най-ярките личности на съвременна България. Той е личност, която е способна да формулира и да се приобщава към обществено значими каузи. Като министър на академик Воденичаров му е зададена рамката на действие и поведение. В тази сфера на академик Воденичаров политически нищо не му е дадено да направи. Запазваме уважение към академик Воденичаров, но не можем да подкрепим неговото лично решение", каза депутатът от Коалиция за България Георги Божинов.

Председателят на ДПС Лютви Местан попита какво ще направи новият министър на образованието за БАН и ще стане ли бюджетът на академията, колкото е бил по време на предишното управление. Местан перифразира Вазовото "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" и заяви, че не би искал в края на мандата на това правителство в ушите му да прозвучи фразата "Бедни, професоре, защо не си останахте в Българската академия на науките".

Местан повдигна въпроса защо си отива Сергей Игнатов. "Игнатов трябваше да си отиде отдавна, защото е един от най-слабите министри в новата ни история, той се провали като министър въобще, но проблемът е, че министърът си отива, но провалената политика си остава и тя е зададена от управляващата партия. Безспорният авторитет на академик Стефан Воденичаров трябва да се впише в една провалена политика и магьосник да е той няма как да се справи с откритите проблеми. Финансовата рамка на БАН за тази година е 59 милиона лева с 35 милиона лева по-малко отколкото се заделяше от правителството на Сергей Станишев. С отстраняването на Сергей Игнатов ГЕРБ не решава въпроса за политическата отговорност за проблемите, пред които е изправена българската наука и българският учен", подчерта Местан.

"Акад. Воденичаров, много скоро ще разберете разликата между науката и политиката и подобно усещане не е особено приятно. Много скоро ще разберете, че образователната система не е академия или институт и от вас ще се иска да изпълнявате политически задачи, ще се наложи да правите неща, които противоречат на вашата научна работа", обърна се към председателя на БАН депутатът от ДПС Алиосман Имамов. Той призова акад. Воденичаров да реши проблемите във ФНИ и коригира недостатъците в Закона за предучилищното и училищното образование. "Много е лесно да кажеш, че образованието е национален приоритет, но приоритет е това, за което се дават пари. Вие, акад. Воденичаров, ще бъдете министър с празен портфейл", заяви още Имамов.

Председателят на образователната комисия Огнян Стоичков попита акад. Воденичаров дали приема идеята, че ФНИ трябва да се превърне в дирекция към МОМН. Той попита и дали Воденичаров е провел разговори във връзка с Закона за предучилищното и училищното образование и дали този закон е финансово обезпечен.

Синият депутат Иван Иванов припомни, че акад. Воденичаров беше председател на Инициативния комитет, събрал подписите за референдума за АЕЦ "Белене", отклони се от темата на дебата около новия образователен министър и започна да коментира проекта за втора атомна централа.

БГНЕС припомня, че след като Сергей Игнатов беше принуден да подаде оставка след скандалите във Фонд "Научни изследвания", на правителственото заседание на 30 януари премиерът Бойко Борисов предложи за образователен министър председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Още същия ден от Коалиция за България и от ДПС обявиха, че няма да подкрепят акад. Воденичаров за образователен министър. Според лидера на БСП Сергей Станишев това няма да промени нищо в отношението на правителството към науката. Учудени сме, че акад. Стефан Воденичаров се е съгласил да бъде министър на образованието, той стана жертва на кризисен ПР. С този акт Бойко Борисов се опитва да си купува индулгенция сега, обяви депутатът от Коалиция за България Антон Кутев. Председателят на ДПС Лютви Местан заяви "понеже за нас е важна не толкова персоната, а държавната политика, ние няма как да подкрепим тази персонална промяна в кабинета, въпреки че не крием уважението си към учения акад. Стефан Воденичаров".

Акад. Стефан Борисов Воденичаров е роден на 01.09.1944 год. в гр. София. През 1968 год. завършва Техническия университет, със специалност "машинен инженер". През 1974 год. получава степен "Доктор", през 1989 год. става "Доцент", а през 1991 год. – "Професор". Титлата "Доктор на техническите науки" получава през 1998 год. От 2004 год. е "Член-кореспондент", а през 2012 год. е избран за "Академик". Преди избирането му за председател на БАН акад. Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХ) – БАН.

Научната дейност на акад. Воденичаров е в областта на механиката, атомни реактори, газо- и нефтопроводи и боеприпаси. Той е автор на над 70 патента и повече от 160 публикации. Ръководител е на 21 научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика. Вписан е в златната книга на българските изобретатели за 2006 година.