Старозагорското клане от 1877 година е една невероятна трагедия, за която съвременните хора почти не знаят, смята археологът академик Васил Николов. Според него „някои историци, имат странен поглед върху историческите извори, което води до преиначаване на много събития от новата и най-новата ни история“. Пример е Старозагорското клане - "един от фрапиращите примери за това, как не познаваме такива разтърсващи събития от новата си история", каза той в интервю за БТА.
"Хората не знаят изобщо за геноцида на старозагорци през юли 1877 година, а някои историци се опитват да го омаловажат. Тогава, според събраните достатъчно сведения от очевидци, в Стара Загора са избити над 14 000 души! Избити и от редовната турска армия на Сюлейман паша, и от башибозуците, които се движат след нея."
Академикът допълни, че в България е по-известно клането в Батак - „ то е акцентирано и в художествената литература и затова може би е влязло в съзнанието на хората. Докато Старозагорското клане остава встрани. А трябва да помним и за избитите по това време и в църквата в Любенова махала в Новозагорско. Говорим за арменския геноцид, да, това е наистина важно, но трябва да помним и жертвите на Старозагорския геноцид. На фона на промените в образованието имам чувството, че децата все по-малко знаят за родната си история. По тази причина трябва да си спомним увода на Паисиевата история, в който той се обръща към своите сънародници да знаят и помнят предците си“, каза още акад. Николов.
С навлизането си в Стара Загора през лятото на 1877 година войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени на робските пазари на Османската империя. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Заклани са и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
ОЩЕ: Кметът на Стара Загора Живко Тодоров с почетен плакет от Асоциацията за студентски спорт
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятали, че повече на това място няма да съществува град.
Днес с литийно шествие и заупокойна молитва ще бъдат отбелязани 146 години от Старозагорското клане. Честването на заветната дата 19-и юли, ще започне с вечерна служба в енорийски храм „Света Троица“, където са загубили живота си над 2500 българи християни.
След отслужената панихида в храма ще тръгне литийното шествие до Мавзолей-костница „19 юлий 1877”, където ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите старозагорци в страшното лято на 1877 г.
