Последните предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) крият повече опасности, отколкото добри решения. Най-голямата опасност е посягането върху независимостта на магистратите в България. Това смята Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС).
В ефира на bTV той заяви, че това ясно се вижда от становището на Инспектората към ВСС, в което се казва: „В част от проверките, които ще извършва Инспекторатът, се предвижда обърната проверка, не с цел да се защити магистратът от натиск, а да му се вмени вина по презумпция, че се подава на натиск. При такова разбиране на същността на тази проверка, вместо да се защити независимостта на магистрата, на практика ще се постигне накърняване на неговата независимост".
"Това е нещо фундаментално, което не знам дали всички го разбират, но е много важно и това е една от основните причини ние да не сме съгласни с тези текстове”, каза Ясен Тодоров.
По думите му българските магистрати ще бъдат подложени на всякакъв вид проверки от различни органи, на дублиращи се проверки. Тодоров допълни, че в момента няма други държавни служители, които подлежат на такъв вид проверки.
Той все пак каза, че в проверките няма лошо, но те трябва да се извършват по определена процедура, при определени обстоятелства, да бъдат гарантирани правата на проверявания.
"Сега в две страници са гарантирани правата на тези, които подават сигналите, но няма нито един ред гаранция за този, който ще бъде проверяван и, ако се окаже, че сигналът е неоснователен, по никакъв начин този магистрат няма да бъде компенсиран", смята председател на Етичната комисия в прокурорската колегия.
Другото основно нещо, което е проблем според Ясен Тодоров и колегите му е, че отново се стига до крайност по отношение на разширеното самоуправление на съдилищата.
"Има конституционно решение по този въпрос. По конституционно дело 17 от 2002 г., се казва че Общите събрания не може да са кадрови органи. Конституционната функция на съдилищата е да правораздават. Кадровият орган е Висшия съдебен съвет. Няма лошо да се разширят правомощията на Общите събрания, но те не може да се разширят до такава степен, че да изземат напълно правомощията на административните ръководители. Тогава защо избираме административни ръководители? Кой ще носи отговорност, когато някакво решение се налага от Общото събрание, а отговорността е за административния ръководител? Има изключително много наказани на този ВСС административни ръководители", каза Ясен Тодоров.
Според него законът е много небалансиран. "Някои материи са уредени детайлно, аз не съм виждал в друг закон някой член да стига до буква „у”, а някои материи са оставени на свободната интерпретация на тези, които ще ги прилагат, което показва един доста сериозен дисбаланс и това мнение се споделя от почти всички юристи, с които съм говорил", каза той.
По думите на Тодоров има много неуредени материи в областта на атестирането - как ще се сформират атестационните комисии, какъв брой действащи магистрати ще участват в тези комисии, какъв ще е статутът на тези магистрати. "Тези неща сме ги казали и шест часа сме ги обсъждали. Ние не сме казали отхвърляме всичко. В закона има много добри неща, но според мен надделяват опасностите", каза все пак юристът.
Същевременно стана ясно, че изненадващо вторият пакет от промени в Закона за съдебната власт, предложени от Министерство на правосъдието, не са включени в официалния дневен ред за утрешното, 15 юни, заседание на Министерския съвет (МС).
