Днес ние виждаме не само че Конституцията поддържа функцията по общия надзор за законност, но и че главният прокурор е неподотчетен и по никакъв начин не е обвързан с тези взаимовръзки и баланси, т.нар. checks and balances.
Това каза бившият министър на правосъдието Христо Иванов на дискусия в София по повод 25 години от приемането на настоящата Конституция на република България, предаде "Клуб Z".
„Как можем да казваме, че институциите са отчетни, когато имаме фигурата на главния прокурор?“, попита Иванов. Според него статутът на главния прокурор в Конституцията е останка от тоталитарните години, когато от прокуратурата се е очаквало да осъществява общия надзор за законност и да изпълнява четвъртата функция на държавата.
Другият проблем, посочен от Иванов, е невъзможността на гражданите да изпращат директно жалба до Конституционния съд. Той разказа, че когато е станал министър на правосъдието си е знаел, че трябват промени в Конституцията и е сметнал за важно да се намери тема, по която всички да са съгласни, за да тръгне реформата в съдебната система.
"Тогава мислех, че темата за пряка конституционна жалба е именно това – всички ще са съгласни, политическите сили ще разглеждат тази тема като популярен, не популистки, жест към отделните хора на България", разказа Иванов. Той допълни, че е бил много учуден, когато "един уважаван юрист, който към онзи момент бе председател на една от големите партии, ми каза: Да, да, ще говорим разбира се, но от всички неща има едно, за което ние твърдо сме против. - Кое е то? - Пряката конституционна жалба“.
Христо Иванов се обърна и към кандидатите за президент, като поиска те да казват по какви критерии ще изпращат съответни хора в Конституционния съд. По думите му, това можело и да доведе до това не всичко в съдебната власт да се определя като „държавно устройство“ и единствено Велико Народно събрание да има възможността да прави промени там.