Преглеждайки архивните бележки за това какво се е случило на днешния ден попаднах на нещо, което беше непознато за мен. По стар стил на днешния ден преди вече 76 години се е случило едно от най-тъмните петна в историята на Вардарска Македония (географски регион). Събитието се нарича "Кървавата Коледа" или "Кървавият Божик" и е част от политически репресии в тогавашната Социалистическа република Македония, в който са ликвидирани или репресирани хора с изявено българско самосъзнание.
Като главни виновници за това деяние са посочени маршал Тито и Лъчезар Колишевски, за който е известно, че подготвя списъците с имената на хората с българско самосъзнание, които е трябвало да се ликвидират. Основната цел е ясна - ускоряване на процесът на македонизация на населението. Началото на клането съвпада с големия християнски празник (по стар стил). Само на 07.01 са избити 1200 души, а в следващите дни и седмици още цели 23 000 в Охридско и Преспанско. Историците твърдят, че и над 100 000 души са изселени или са били пратени в концлагерите на Тито в Югославия. За жалост, както се случва и в България (поради други причини и подбуди) най-силно са пострадали хора от интелигенцията - учители, лекари и още много.
Според историческите извори, предпоставките за тези събития са в ход още през октомври-ноември 1944-та година, но за жалост не може да се определи нищо повече с точност, като дори броят на жертвите е дискусионен. Историците се обединяват в тезата, че началото е обвързано с изтеглянето на българските войски от Македония по онова време. Самата Кървава Коледа се разпростира в дните между 6 и 9 януари 1945 година върху всевъзможни хора, като разправата с някои от тях е особено жестока.
Чрез тази статия нямам за цел да подбуждам омраза или лоши чувства към жителите на Република Северна Македония. В нашето съвремие едва ли има жител на нашата съседка, който да може да бъде сочен като замесен в подобен тип ужасни събития. Трябва да помним тези ужасни събития, най-вече, за да не ги повтаряме, но и да ги използваме като основа за едно по-добро бъдеще, което да градим заедно и да превъзмогнем различията си.
NEW EUROPE: НЯМА МАКЕДОНСКИ ЕЗИК КАТО ТАКЪВ
