Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и социален небосклон. Изключително водеща вече е темата с ваксините. Води се сериозна дискусия в този контекст. Има ли пресечни точки между политиката и Covid кризата в България?
Социологът Евелина Славкова коментира пред БНР.
"Следващата седмица ще публикуваме проучването ни от декември. Данните са от ноември от редовните проучвания на "Тренд". Как хората реагират на частичния локдаун? Хората свикнаха с маските и декларират, че се пазят повече, но в същото време не са много склонни да се вземат тези мерки. Ще видим сега какво ще покаже декемврийското проучване и дали ще има промени. Много ясно личи нещо в проучването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, защото някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, но икономическите притеснения са изключително сериозни. В контекста на предстоящите избори няма как това да не окаже по един или друг начин влияние върху изборните резултати.
В декемврийското проучване ще видим и каква е оценката по отношение на управлението на здравната криза. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо безпрецедентно в социологическите проучвания (нашите и на колегите). За първи път българските институции, българското правителство имат много по-висок рейтинг от европейските, на които традиционно българското общество има по-голямо доверие. И същевременно мерките и затварянето се приемаха много по-положително, отколкото на Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и съответно предизвика недоверие дори в съществуването на вируса. Друго наше проучване извежда, че около 17% от българското общество смята, че коронавирусът изобщо не съществува."
Евелина Славкова обобщи, че въпреки кризата няма особена промяна от ситуацията след започването на протестите и подреждането в електорално отношение. "Коронакризата не е променила дотолкова ситуацията, че да размести сериозно електоралните пластове засега. По-скоро протестът промени нещата. "
По отношение на разнопосочните послания. "Проучването, свързано с конспирациите, ясно показва високи нива на конспиративни теории, които в голяма степен се подхранват от различните мнения на експерти, които чуваме в публичното пространство – някои от тях омаловажават коронавируса, казват, че това не е някаква сериозна болест, други – поставят много сериозен акцент и казват, че това е нещо ужасяващо и има последици. Тези различни мнения, объркването от страна на политици и тяхната невъзможност да преценят какво ще се случи, наистина обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните обяснения за много сложни процеси – това най-често са конспиративни теории."
Славкова направи извод, че коронавирусът ще започне да влияе все повече върху електоралните нагласи и ще се отрази на изборите.