Полемиката около премахването на наказанието „доживотен затвор без право на замяна”, която беше подета от вицепрезидента Маргарита Попова, доведе до внасяне на законопроект за въвеждане на смъртно наказание.
Законопроектът, който представлява поправка на някои членове на Наказателния кодекс, е внесен от двама депутати от „Атака” – Кирил Гумнеров и Стоян Иванов. Като мотиви за предложението си те сочат „зачестилите през последните години престъпления, разтърсили обществото със своята жестокост и наглост, както и ширещото се чувство на безнаказаност”.
Като цяло предложението има своите основания, а особено внимание можем да отделим на следния нов текст – чл. 38, ал. 2 „Смъртното наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършването на престъплението не е навършило 20 години, а по отношение на военнослужещите и във военно време - осемнадесет години. Смъртното наказание не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършването на престъплението или на постановяване на присъдата”.
Текстът копира дословно сегашния НК в частта му за доживотен затвор. И тук възниква следният въпрос – ако някоя жена е извършила жестоко убийство, докато е бременна и след това роди, какво става с родителските й права? Отнемат и ги. Но същевременно тя не се наказва с доживотен затвор без право на замяна (или на смърт според новия законопроект) по смисъла на закона, макар държавата да поема априори грижата за детето й. Възниква случай, при който убиецът се третира различно от закона заради състоянието си, но същевременно държавата законово променя това състояние. Етично ли е това или не – всеки може сам да си отговори на този въпрос. Защото това положение се прехвърля и в новото предложение за въвеждане на смъртно наказание. И съвсем основателно целият законопроект може да бъде отхвърлен в пленарна зала на базата на морални основания, без дори да се влиза в политическа полемика.
Автор: Ивайло Петров
