Празни фабрики, пустеещи къщи, висока престъпност: упадъкът на Детройт е безпрецедентен. Но дали подобна съдба не заплашва и задлъжнелите германски градове? И каква поука може да извлече Европа от случая "Детройт"?
Доскоро център на американската автомобилна индустрия и процъфтяваща икономическа метрополия, а днес - един съсипан град: такава е съдбата на Детройт, който преди броени дни официално обяви фалит. "Това е мъчителна стъпка, но пък единствената възможност", заяви губернаторът на щата Мичиган Рик Снайдър. Дълговете на града са близо 14 милиарда евро.
Това не е първият фалит на американски град, но пък е един от най-големите в историята на САЩ. От 1937 до 2012 година неплатежоспособност са обявили 650 градски общини. В Германия за същото време не е имало нито един банкрутирал град. Общините обаче, които са затънали във финансови трудности, междувременно са доста на брой.
САЩ и Германия - прилики и разлики
"За германските градове сценарий като този в Детройт обаче е изключен", смята Ралф Брюгелман от Института на германската икономика в Кьолн. "В Германия структурите за финансиране са много по-различни от тези в САЩ. В Щатите всеки се оправя сам. Там всяка община сама определя размера и вида на данъците. И ако нещата тръгнат на зле, на някой град може и да му се наложи да обяви неплатежоспособност", разяснява експертът.
И в Германия общините могат да определят някои данъци сами, само че най-важните данъчни постъпления се определят от федерацията и се разпределят след това между провинциите и общините в зависимост от броя на техните жители. "Това означава, че германските градове автоматично получават държавни приходи и няма защо да берат грижа", посочва Брюгелман.
Експертът Бертолд Вигер от Института за технологии в Карлсруе също подчертава, че в случая не може да става дума за сравнение с Детройт. "По отношение на дълговата си политика германските общини съвсем не са така независими, както американските. Освен това те подлежат на надзорен контрол, чиято цел е да не позволява прекомерното им задлъжняване", казва Вигер.
Някои германски общини обаче са открили и странични начини за запълване на касите си. "Те използват т.нар. касови кредити - за да покрият разходите си, вземат диспозитивен заем", обяснява експертът от Карлсруе и допълва обаче, че и тази възможност е поставена под финансов контрол. "Застрашена ли е дадена община от фалит, тя тутакси бива заставена да икономисва, а и въобще да стопаниства по-ефективно", казва той.
За да разполагат със свежи пари, американските общини пък могат самостоятелно, без налагани от държавата условия, да теглят кредити от банките. Но затова пък и рисковете си остават за тяхна сметка. Точно тази е и причината за фалита на Детройт. От 1937 година насам в американския кодекс за обявяване на неплатежоспособност фигурира една уредба, според която фалирала община може да предоговаря условията за изплащане на задлъжненията си и да просрочва плащанията.
Страхът от ефекта на доминото
В Германия подобен параграф няма. "Такъв не е и нужен, защото тук действа принципът на федералистичната солидарност - ако дадена община закъса, провинцията и федерацията се притичват на помощ. Това обаче има и отрицателно отражение, защото щом общината знае, че има кой да ѝ помогне, тя лесно може и да занемари собствената грижа за това да не изпада в критично положение", смята експертът Бертолд Вигер.
И на европейско равнище управляващите гледат да не допускат фалити. "Няма да позволим Гърция да фалира", е казвал неведнъж германският финансов министър Волфганг Шойбле. От избухването на кризата насам в ЕС се полагат всячески усилия, за да не се допусне банкрут на нито една държава от еврозоната: в действие се пускат пакети от спасителни мерки, отпускат се финансови помощи, дискутират се механизми за стабилизиране. "В Европа политиците се опасяват, че ако в Гърция се стигне до фалит, то ще я последват и страни като Италия и Испания, и в крайна сметка еврото ще рухне", казва Ралф Брюгелман. Що се отнася до американците обаче, там хората не се опасяват, че фалитът на Детройт би повлякъл към дъното цялата държава.
Източник: Дойче веле
