Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за подземните богатства по време на заседанието си днес. Текстовете са предложени от правителството след две години работа и предвиждат затягане на контрола върху концесиите за добив на подземни богатства. Към края на миналата година договорите за концесия са 539.
Поправките трябва да запълнят празнотите в законодателството, които се появиха след като в началото на 2018 г. влезе в сила новият Закон за концесиите. От неговия обхват тогава бяха изключени концесиите за добив на подземни богатства.
Срокът на концесията остава 35 години, както и сега. Предвидена е възможност за неговото удължаване, ако концесионерът го поиска. Условието е да разполага с план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на продължението, доказателства, че в находището има още запаси и ресурси, и че е изпълнил досегашните си задължения по договора. Общият срок на концесията, заедно с удължението, не може да надхвърля 50 години.
Това обаче е принципното положение. Има и изключение, което позволява продължение на концесията с още до 10 години след изтичането на максималния срок – тоест, общо до 60 години. Това става възможно, ако находището не е изчерпано, ала в същото време в него няма достатъчно запаси, за да бъде предоставено на нова концесия на друг търговец. Срокът на извънредното удължение ще се определя според остатъчните запаси в находището и предвидения от концесионера средногодишен добив, който трябва да бъде минимум еднакъв като обем с най-малкия годишен добив, достигнат по време на изтеклата концесия, пише Сега.
Конкретният размер на плащането, което концесионерът ще дължи на държавата, ще се определя с наредба, приета от правителството по предложение на министрите на енергетиката и на финансите. Концесионерът ще трябва да предостави и финансово обезпечение за отговорностите си по предотвратяването на екологични щети и отстраняването на последиците от такива. Това се отнася специално за добиващите нефт и газ в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Сред възможностите за прекратяване на концесионен договор се добавят и случаите, при които концесионерът в продължение на 3 години от влизането в сила на договора не е започнал добив по причини, за които той отговаря. Например не е извършена оценка на въздействието върху околната среда или не е сменено предназначението на земи, покриващи съответното находище и др.
Разрешения
Запазва се досегашната разпоредба, според която разрешенията за търсене на нефт и природен газ ще важат до 5 години, а за метални и неметални полезни изкопаеми, и за твърди горива – до 3 години. Тези срокове могат да бъдат удължени на два пъти до 2 години всяко – според условията в сключения договор между държавата и компанията, която търси залежи.
Сега се допълва, че дори и отвъд тези допълнителни срокове, може да се добавят още две години. Като основание се посочва, че оценката на перспективността на даден проучвателен блок в Черно море е процес, който отнема между 36 и 48 месеца. Условието да се получи такова удължение е компанията да е изпълнила работната програма по договора и да подаде предложение, в което мотивирано да обясни каква работа възнамерява да свърши, ако получи ново удължение.
За получаването на разрешения за проучване също ще се държат такси и финансови обезпечения, както и при концесиите.
Възможни санкции
Нови, непредвидени досега случаи на санкция са предвидени в законопроекта. Липсата на съгласуван вътрешен план за аварийно реагиране, който да съответства на изискванията на наредбата за предотвратяване на аварии при търсене и добив на подземни богатства, ще се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., а за юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. Който няма приет доклад за големите опасности при същите дейности, ще плаща повече - глоба от 50 000 до 100 000 лв., съответно имуществена санкция от 100 000 до 200 000 лв.
