Партиите са се превърнали в една прослойка, която обслужва олигархичното задкулисие, заяви Николай Слатински, експерт по национална сигурност, цитиран от БГНЕС.
Докладът на Държавния департамент на САЩ съдържа и много тежки констатации за състоянието на българското общество – че ние функционираме в една фасадна демокрация, в която властите са практически безконтролни, повечето медии са обслужващи, а обществото няма как да съобщи на политиците какво мисли, освен да излезе на улицата.
Този доклад може да бъде разглеждан от няколко позиции, каза той. Най-напред докладът е една преценка въобще за начина, по който беше извършен българският преход, обясни Слатински.
"Най-напред това е преценка за цялостното състояние на България в резултат на демократичния преход. Освен това, там се съдържат и констатации, които са адресирани не въобще към прехода, а към управлението на ГЕРБ. Толкова унищожителни констатации България не е чувала от 1996 г. насам", каза експертът. Ако имаше обективни и отговорни политици, ако за мое управление бяха направени тези констатации, аз не бих имал очи изобщо да се явя на избори, добави той.
Държавният департамент съсипа с безпощадна критика управлението на ГЕРБ и това е безпрецедентно, каза Слатински. Въпреки че атакуват управлението на моята държава, аз съм длъжен да призная, че тези критики са само една малка част от нещата, които могат да бъдат казани за управлението на ГЕРБ, добави той. "Чудя се всъщност каква е позицията на Държавния департамент. Дали с този доклад те съсипват от критики управлението на ГЕРБ, или пък е позицията на представителя на Държавния департамент – бившия американски посланик Джеймс Уорлик, който системно подкрепяше това правителство и се превърна в най-мощния лобист и най-силната извинителна причина за това правителство да смята, че е демократично", каза Слатински.
Третото, което той подчерта, е свързано с конкретни критики в областта на националната сигурност. "Не само за корупцията, и за подслушванията, и за човешките права нещата са казвани, така че ако някой не погледне за коя държава става дума, би си помислил, че става дума за някоя африканска държава или някоя държава в Азия, която е в състояние на преход към някаква псевдо демократичност. Не става дума за държава от ЕС. И тези констатации са обективни, но те са само част от истината, която може да се каже за България", смята Слатински.
"Държавният департамент се е направил, че не забелязва дълбоките причини за случващото се, а се е ограничил с тези тежки констатации. Коментира циреите, излезли върху лицето на българската демокрация, а не вниква по-дълбоко да види дълбоките причини за това лицето на българската демокрация да е толкова уродливо", каза експертът.
За липсата на коментар за външната политика на България, той заяви, че от една страна докладът няма такива амбиции. Той си позволява да коментира външната политика на една държава тогава, когато тя е свързана с нарушаване на човешки права, с подкрепа на тероризъм, с обвързаност с недемократични страни, обясни Слатински. "За да не забележи изобщо Държавният департамент българската външна политика в този доклад, това не е само комплимент, че външната политика не предизвиква съмнения и тревоги у Държавния департамент. Това е също и поредното доказателство, че ние практически нямаме външна политика. Ние имаме външно министерство, имаме външен министър, но това е само необходимото условие да се провежда външна политика. Достатъчното условие е България да има ясни позиции на международната сцена, да отстоява своите интереси и понякога, отстоявайки своите интереси, да не е напълно симпатична дори на САЩ", каза Слатински.
Всяка държава има национални интереси и дори със страните - партньори нашите интереси не са идентични, продължи той. Има американски национални интереси, има и български национални интереси, каза експертът. "Докладът всъщност ни казва: "Ние не сме видели българското правителство да отстоява национални интереси тогава, когато те по някакъв начин не са идентични с американските национални интереси. Не сме забелязали такава воля и такава смелост у българското правителство". Аз даже не съм забелязал още повече – не съм забелязал външната политика на България, но може би то е свързано с липса на информация и с това, че много повече ни вълнуват нещата вътре в страната", смята Николай Слатински.
Той подчерта и, че нямат забележки към България около атентата на летище "Сарафово". "Какви забележки могат да имат към държава, която коленопреклонно и антисуверенитетно, в разрез с всякакви норми за национален суверенитет, побърза да каже точно това, което американският Държавен департамент поиска от нея. То не бяха инструкции, не бяха привиквания", каза Слатински. "Ние изпълнихме указанията и затова няма критични забележки към нас. Ние сме за тях по отношение на терористичния акт този добре зализан отличник, който винаги вдига ръка и бърза да отговори преди още да му е зададен въпросът, само за да направи добро впечатление. Няма за какво да ни отбелязват. Ние не сме дали малък повод за критика в обслужването на американската версия за атентата", добави Николай Слатински.
"Бих искал да си пожелая, ако можеше, но това няма да стане – българската общественост, а не само хората, четящи вестници и социалните мрежи, да погледнат като в огледало себе си в този доклад на американския Държавен департамент. Той ни дава толкова много истини за държавата, които ако ние ги назовем тук, такива коментатори като мен, моментално върху нас се нахвърля властта и започва по всякакъв начин да ни пречи да живеем щастливо", продължи той.
"Ето, ние чуваме същите думи, които говорим ние коментаторите, експертите, професионалистите, наблюдателите, чуваме ги от страна на американския Държавен департамент. И ако образът в огледалото не ни харесва, то не е защото огледалото е криво, а защото в него се оглежда една крайно уродлива физиономия на българската демокрация. Може да се сърдим на собствения си образ, а не на неговото отражение в огледалото на Държавния департамент", заключи Николай Слатински.Нико
