Над 40% от гражданите и 64% от бизнеса подкрепят въвеждането на еврото в България.
Това сочат данните от проведеното национално представително проучване на Алфа рисърч за нагласите на гражданите и бизнеса спрямо еврото по поръчка на Министерството на финансите. То е от периода 1-17 ноември и сред 1200 души, а сред бизнеса обхваща 500 фирми от представителни по големина, по регион и отрасли бизнеси като на въпросите са отговаряли хората, които взимат решенията.
Едва 10% от българите твърдят, че се чувстват добре информирани за въвеждането на еврото, а този процент сред бизнеса е 30%. Данните показват, че всеки втори гражданин не подкрепя приемането на еврото, но почти 30% биха променили мнението си, ако получат адекватен отговор на притесненията си.
Общо 32.8% от българите по-скоро одобряват приемането на еврото като 15% напълно, а 18% - по-скоро одобряват. Очаквано при бизнеса две трети (64%) одобряват, от които 46% - напълно. Една трета - 33%, са бизнесите, които не одобряват.
"Тази висока степен на подкрепа е пряко свързана с ефектите, които бизнесът очаква въвеждането на еврото да окаже върху него и върху икономиката на България", коментира Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч".
Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани.
ОЩЕ: "Ройтерс": Политическата безизходица в България заплашва да отложи плана за приемане на еврото
За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.
Очаквано от риск от измами и изкуствено завишение на цените се притесняват 57% от хората и 58% от бизнеса. Димитрова коментира, че ако по въпросите, свързани с приемането на еврото по-голямата част от бизнеса е подкрепяща, то при въпросите, свързани с опасения от негативни ефекти, резултати с тези на гражданите се изравняват.
Една трета от хората и 50% от бизнеса смятат, че негативните ефекти са преодолими и краткосрочни. А 28% от хората биха променили отношението си към приемането на еврото, ако видят овладяване на тези негативни ефекти. Това декларират и 23% от бизнеса.
Най-неинформирани и с най-много опасения са хората от най-малките населени места и тези с ниска степен на образование.
Министърът на финансите Росица Велкова обяви, че предстои среща с Националното сдружение на общините, на която ще се обсъди как да бъде информирано населението по места.
Предстои до края на март и създаването на специален сайт, както и откриването на безплатна телефонна линия за въпроси, на които ще се дават отговори на най-наболелите въпроси, свързани с приемането на еврото.
Анализът по социални групи очертава следните особености в отношението към еврото:
- Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Тези характеристики са взаимно свързани и практически обхващат около една трета от населението;
- Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
- Най-високи позитивни очаквания имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят основно фирмите от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката индустрия и търговията.
Въпреки резервите сред обществото за приемането на еврото в практичен план данните са по-различни - през последната година 44% от гражданите са ползвали поне веднъж евро за плащания, при бизнеса процентът е 75. Всеки десети е ползвал общата европейска валута за да спестява в нея, при бизнеса - 23%.
Гражданите също така са ползвали еврото, за да обявяват по-висока стойност на имот или автомобил, които подават. Димитрова коментира, че явно много граждани с разума си не гласуват за еврото, но с действията си го подкрепят. Общо 58% посочват, че смятат, че лесно ще се адаптират към боравен с еврото.
Общо 55% от анкетираните очакват отговори на въпроси, свързани с това кой следи за измами, 47.2% искат да знаят как се определя курсът, по който се обменя еврото, 46% - къде да се сигнализират за некоректни търговци, дали може да се плаща и в двете валути - 39.6% и т. н.
Димитрова анализира, че ако има по-бърза реакция на възникнали затрудения и въпроси, може да се очаква нормална обществена подкрепа, която да се увеличава във времето. Организационни проблеми по въвеждането и информационни дефицити може да засегнат и съществуващите обществени нагласи.
Сред бизнеса основната част от опасенията, особено на най-малките фирми, са свързани с това, че преките конкуренти може да се възползват от приемането на еврото по начин, който да доведе до некоректни и влошаващи нормалната конкуренция практики.
Общото равнище на информираност сред българските граждани във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната е относително слабо, а активното търсене на информация – ограничаващо се до няколко пряко заинтересовани социални групи.
Само 11% от анкетираните в националното представително проучване се самооценяват като много добре информирани по тези въпроси, а 32% - като по-скоро добре информирани. Общо 56% посочват, че са по-скоро слабо запознати (38%) или изобщо не са запознати (18%).
Министърът на финансите Росица Велкова коментира, че очаква до средата на януари парламентът да приеме окончателно промени в 4 закона, които отразяват ангажименти на България по пътя към еврозоната. До края на годината пък се очаква да бъде разработен вариант на законопроекта за еврото, като през януари ще бъде неформално съгласуван с бизнеса, а в началото на февруари се очаква да бъде публикуван за обществено обсъждане.
