Творци от Франция и България създаваха заедно изкуство по време на едноседмична арт-резиденция в Павликени в рамките на дългогодишния проект на общината „Павликени и светът“. Тази година заключителната изложба от него за първи път е подредена в Заседателната зала на община Павликени. Изложбата беше открита от кмета на инженер Емануил Манолов, председателя на фондация „Аматерас“ Тодор Тодоров и куратора на изложбата Даниела Тодорова.
„Мотото „Павликени и светът“, под което протича този международен арт пленер, е изпълнено с много смисъл, защото отваря сетивата ни за далечни култури и ни прави по-съпричастни с развитието на света. За девета поредна година Павликени се среща с изкуство от най-висока световна класа. През тези години чрез изкуството ние посещавахме виртуално много пъти скандинавските страни, далечните Япония и Корея. За първи път днес имаме досег с културата на Франция“, каза в словото си кметът Манолов.
„Без отвореното сърце на Павликени този пленер нямаше да се случи“, каза кураторът на изложбата Даниела Тодорова. „Пленерът „Павликени и светът“ е един много плодотворен проект, който нашата фондация направи с община Павликени преди девет години. Аз съм щастлива от това, което направихме, защото днес градът притежава единствената по рода си колекция в България с много редки произведения от цял свят, а тази година я обогатяваме с творби от Франция“, каза тя преди да представи участващите творци.
"Бруно Давид е художник, председател на организацията „Комуникации без граници“, завеждащ катедрата по визуални изкуства в Университета в Бордо. Живее във Франция и България и радее за българо-френския обмен. „Той е ярък концептуален френски автор. В изложбата в Павликени представя скулптурни произведения, свързани с артефакти. Бъдейки много свързан с духовността на България, той показва различен прочит на това, което е видял в страната ни. Тук е представена скулптура - глава на Баба Ванга, както и творба – намигване към Вечния календар, който се пази в Историческия музей“, посочи Тодорова.
Мариане Коломбани е концептуален автор на инсталации и живопис, работи в Париж. Нейната майка е родена в София, затова представените в изложбата произведения са свързани със сантиментална нотка към семейната история. Показан е колаж със старинни снимки от нейното семейство. Останалите й творби са направени на място в Павликени с елементи, които тя намира наоколо. „За мен е много силен емоционален момент да се върна в региона, където семейството на майка ми произхожда. Държах много част от творбите ми да съдържат оригинални обекти, свързани с района“, каза Мариане.
ЮнЗо е родена е в Корея, но от 26 години живее в Тулуза. Интересната й инсталация е с мозайка от листата в гората, събрани край хотела, в който артистите бяха настанени. Те са нарязани на квадратчета и се получава палитра от природата, оградена с камъчета, наподобяващи врата, порта, храм. Посланието е, че човекът трябва да приема природата като храм на своя живот. “Работя много върху трансформацията на нещата и върху периодите напреход. С избора на материалите, които използвам, исках да покажа колко мимолетни и преходни са не само обектите, но и нещата от живота. След посещението на местен храм исках да включа и елемента с посвещението, който е много силен“, каза ЮнЗо.
За първи път тази година в пленера участва и фотограф. Арно Фонверн пътува много, затова показаните негови черно-бели аналогови фотографии са от различни точки по света. Известен със социалния си прочит в произведенията. Във всички тях може да се види, че той намира есенцията на определен обект, ситуиран в сложна и интересна среда.
Организаторите от фондация „Аматерас“ също изложиха свои творби. Тодор Тодоров показва кинетична скулптура. Той е сред водещите творци в света в това направление, а съвсем скоро предстои негова кинетична скулптура да бъде поставена пред НДК.
Даниела Тодорова представя инсталация - символ на България. „Независимо, че сме едно от най-старите населения на света, че сме духовен народ, с много сила и голям принос за световната цивилизация, ние сме непознати по света. Хората, които идват в България, някак си поглеждат на нас повърхностно, понякога не ни виждат. Затова работата на творците на изкуство е да обърнем внимание на онова, което е България – духовност и едно огромно сърце“, каза Тодорова.
