Към 31 декември, 2017 година населението на България е малко над 7 млн. души - 7 050 034 души. Спрямо 2016 година сме намалели с 51 825 души, което означава, че ако темпът се е запазил и през тази година, официално на 31 декември в България ще сме вече под 7 милиона души. Това показват официални данни на Националния статистически институт (НСИ), които са част от проекта за отчет за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на България (2012 – 2030).
Твърдението в проектоотчета е, че българите намаляват заради отрицателен прираст т.е. заради по-малка раждаемост, отколкото е смъртността, а не защото продължаваме да емигрираме. През 2017 година са родени 63 955 българчета, като най-много са ражданията в област Сливен, а броят на жените във фертилна възраст е 1,517 млн., което е с 22 хил. по-малко. Починали са обаче 109 791 българи, като най-много хора умират в Северозападна България (областите Видин, Монтана, Ловеч, Габрово и Враца). А най-често умираме заради болести на органите на кръвоообращението (71 997 души).
Иначе демографската картина е от ясна по-ясна – увеличават се старите хора, т.е. над 65 години. Те вече са 21% от населението (почти 1,5 млн. души). Средната възраст на българите вече е над 43 години (43,6 години).
Застаряването води и до следната много тревожна тенденция - съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) показва, че към 31.12.2017 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 64 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади.
Положителен аспект в мрачната картина е, че намалява детската смъртност. През миналата година са починали 408 деца или 6,4 промила, което е с 0,1 промила по-малко спрямо 2016 година, а спрямо 2001 година – с 8 промила! Намаляват и абортите – 24 287, което е с 2125 по-малко от 2016 година.
Какво прави държавата?
В проектоотчета впечатление правят следните думи: "Основната цел на политиката за демографско развитие е насочена към забавяне темповете на намаляване на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения". Специален акцент в тази насока била Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012 – 2030 г.). Освен това държавата осъзнава на хартия, че е "крайно необходимо" да продължат "реформите и адаптирането на публичните финанси и на социалните системи, вкл. пазар на труда, пенсионна, образователна и здравна системи, системата на социалното подпомагане и дългосрочните грижи и всички секторни политики към демографските промени". В образованието е предвидено "разработване и реализиране на цялостна концепция, стратегия и на оперативни планове за учене през целия живот за всички възрасти". Специално за пенсионната система са набелязани следните мерки: "адекватни правила и изисквания за получаване на пенсия", "строго обвързване на всички видове разходи на пенсионната система с осигурителния принос на осигуряваните", "оптимизиране на разходите". А в здравеопазването като първа мярка е посочено "създаване на условия за остаряване в добро здраве".
Прави впечатление и мярката: "Укрепване на Фонд "Сребърен" за стабилизиране на пенсионната система", предвид това, че от 2012 година парите във фонда стоят на депозит в БНБ и не се инвестират, за да се увеличат. По закон до 70% от средствата могат да се инвестират в акции на страни - членки на ЕС, до 30% в акции на трети страни и до 30% в облигации. А във фонда влизат парите от приватизация, от концесии, както и 25% от излишъка в бюджета, ако има такъв. Въпросът е, че например средствата, които ще дойдат от евентуалната концесия на летище София, да не се считат за приход от приватизация. За сметка на това има идея за развиване на "сребърна икономика" - защото разходите за грижа за възрастните логично ще растат, а това носи риск от дълготрайно обедняване поради невъзможност на домакинствата да плащат за услугите, необходими за живот на възрастните хора.
Заключва се и, че "усилията на държавата следва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждане, отглеждане, възпитание, материална обезпеченост и социална реализация на толкова деца, колкото родителската двойка би искала да има". Съответно сред набелязаните мерки са: финансова подкрепа за семейства с деца „чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на деца и въвеждане на периодична оценка на въздействие”; по-добър достъп до детски ясли и градини, по-добри възможности на родители да работят; сексуално обучение в гимназията; по-добри здравни грижи за бременните; инвестиции в асистираща репродукция за двойки с репродуктивни проблеми. Последните две мерки са:
1. Създаване на среда и условия за подходяща организация на свободното време на младите хора и семействата с деца - занимания със спорт, култура, доброволчество, учене през целия живот, обучения, повишаване на знанията и квалификацията и др.
2. Подобряване на качеството на здравните услуги и на достъпа до тях за децата и техните родители.
В доклада изрично е посочено, че за социално подпомагане – помощ за бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на близнаци, за ученици в първи клас и т.н., през 2017 година са дадени 531 923 036 лева. За сравнение бюджетът на МВР за 2018 година е 1 296 млрд. лева т.е. над два пъти повече!
