Дъбът в с. Скравена е един от финалистите в категория "Вековните дървета говорят" 2014.
Някога полето край село Скравена е било покрито с гъсти дъбови гори. Днес се срещат, макар и рядко, отделни многовековни дървета, които по някаква причина човешката ръка не е посмяла да отсече. За един подобен петвековен дъб, царствено разперил могъщите си клони, под чиято сянка се белее скромен надгробен паметник, е нашият разказ.
След една нещастна и романтична любов млада красива жена се оттегля от светския живот и се отдава с цялото си сърце и душа на вярата в Бога. В името на тази вяра отива в манастир, където приема монашеското име Людмила и извършва множество добри дела. Старите хора от село Скравена и днес споделят спомените си за нея. Според народната памет, нейната история била свързана с обичта й към първия кръщелник на българския княз Фердинанд. Този кръщелник, също с името Фердинанд, по-късно наричан Фердо, се ражда в една пролетна нощ при посещението на княза в град Орхание, днес Ботевград.
Княз Фердинанд посетил малкото градче, година след като поел управлението на България. Трябвало да обиколи княжеството си, да му се порадва, пък и себе си да покаже на своите поданници. В Орхание го посрещнали с възторг, настанили го да нощува в къщата на един от най-богатите и видни граждани и за гостите било организирано угощение. Към полунощ от долния етаж на къщата се чули охкания, тропане, викове и писък на пеленаче. Стопанинът смутен слязъл по стръмната стълба и след минути се върнал засмян - жена му била родила поредната им рожба. Развеселеният монарх приел да стане кръстник на детето, на което, с негово съгласие, дали името Фердинанд.
Растял Фердинанд в град Орхание под грижите на своите заможни родители и закрилян от височайшия си кръстник. Когато станал младеж, го повикали в двореца. Разглезеният момък не напредвал в учението, не бил и особено трудолюбив, но бил красив и строен, с пленителна усмивка и придворните дами лудеели по него. Влюбила се и красивата млада жена, героиня в нашия разказ, която била от придворната свита на царицата. Фердо й отвърнал с взаимност, двамата били лудо влюбени и много щастливи, но царският кръщелник отделял много време за хазарт и забавления. След време заминал за Европа, където продължил разгулния си живот и не след дълго дошла вест за смъртта му.
Не могла любимата му да забрави хубавите мигове, трудно й било да прости и разгулния му живот. В съновидение Свети Николай Чудотворец й внушил, че трябва да се отдаде на Бога и да стане монахиня. Манастир с името „Свети Николай“ младата жена открива в околностите на красивото село Скравена, недалеч от град Орхание, родния град на нейния любим. В останалата част от живота си монахиня Людмила се труди всеотдайно за съхраняване на древната обител и възстановяване на манастирската църква.
Това е историята на нашата героиня. Поднасяме цветя на гроба й, който по нейна заръка е разположен под клоните на могъщия дъб. В есенния октомврийски ден той ни посреща смълчан и тъжен, но все така омайващо красив и величествен със жълтеещите си листа. А от снимката на надгробния камък ни гледа с топлите си очи красивата монахиня.
