Във връзка с участието на Негово Високопреподобие архим. Дионисий (понастоящем запретен от свещенослужение) в предаването „Шоуто на Слави” по BTV на 15 юни и отправените от него спекулативни твърдения, оставящи зрителите на телевизията с погрешно впечатление, че представители на БПЦ участват в корупционни схеми със средства, отпускани от ЕС за развитието на селските райони и злоупотребяват със средства дарения, от пресцентъра на Светия синод към БПС изпратиха опровежение, в което се уточнява следното:
1.Твърдението, че местни поделения на БПЦ са основен бенефициент на средствата по фонд „Земеделие” не отговаря на истината.
1.1 Средствата, заделени за местни поделения на вероизповеданията, в т.ч. такива на Българската Православна Църква, са едва 40 млн. евро при общ бюджет на ПРСР 2014-2020г. от 2900 млн. евро, т.е. те са едва 1.4% от парите, които ще отидат в българското село. Средствата са намалени реално с повече от 30% спрямо предходния програмен период.
1.2. Местните поделения на БПЦ-БП – храмове и манастири, както и всички други законно регистрирани вероизповедания в страната, са бенефициенти единствено по подмярка 7.6 - „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.. Общият размер на помощта за първия прием по тази подмярка е левовата равностойност на 25 милиона евро. За развитието на земеделието и животновъдството, като част от общата политика за развитие на селските райони на ЕС, българските земеделци и животновъди получават финансиране по всички останали мерки и подмерки от ПРСР, като общият размер на средствата по Програмата е над 2,9 млрд. евро, от които 2,4 млрд. евро са предоставени на България от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Подмярка 7.6 има за цел да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони. Финансовата помощ се предоставя за възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение.”
1.3. "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста". (Мат.4:4). Програмата за развитие на селските райони има за цел не само да стимулира производството и преработката на земеделски продукти, но и да подобри качеството на средата на живот в селата. И както се финансират улици, осветление, водопроводи, селски площади и читалища, така се осигуряват и средства за ремонт и реставрация на сгради с религиозно значение, които са не само неотменна част от бита на селското население, но и в мнозинството от случаите представляват основен акцент в архитектурният облик на малките населени места.
1.4. Нещо повече. През настоящият програмен период е даден приоритет на сгради, които са паметници на културата, както и на такива, които обслужват по-голям брой хора; в частност това са манастирите. И в единия и в другия случай като общество имаме несъмнена и огромна полза от подобен род инвестиции. За връзката между недвижимото културно наследство и формирането и утвърждаването на националната идентичност у младото поколение не е нужно да се говори подробно: тя е очевидна. На настоящият етап е също така очевидна и кризата на идентичността и ценностите, и то не само у подрастващото поколение у нас. Така че, в този случай можем само да похвалим удачното решение на Управляващият орган на ПРСР 2014-2020г. По същия ползотворен модел е направен и избора да се финансират с приоритет манастирите - това са не само духовни огнища, извор на духовна утеха и благодатна помощ, но и любими места за кратковременна почивка на голяма част от населението на страната. Със своя потенциал за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм манастирите са предопределени да играят съществена роля в ревитализацията на селските райони в България.
1.5. Във връзка с твърдението, че свещенството, особено в селските райони, се корумпира и няма никаква отчетност, сме длъжни да припомним следните основни принципи и положения:
Европейската комисия определя ясни правила и точни критерии, както за оценка на подадените проекти, така и за тяхната отчетност. Държавен фонд „Земеделие” като разплащателна агенция със своите оторизирани органи и областни поделения упражнява надлежния контрол по приема, обработката, одобряването и отчета на дейностите по съответните проекти. При неспазване на предварителните предписания се налагат санкции и финансови корекции. В края на всеки програмен период Европейската комисия осъществява стриктен финансов контрол при отчета на всяка една оперативна програма, в това число и ПРСР.
Въобще не отговаря на истината внушението, което се прави по отношение на отчетността и целесъобразността при усвояването на средствата, получени от ДФ"Земеделие". Макар и да не водят счетоводна отчетност по националните счетоводни стандарти и националния сметкоплан, а по особени църковни счетоводни стандарти, по отношение на получаваните европейски средства по проекти местните поделения на БПЦ-БП водят аналитични сметки, всички разплащания се правят по банков път и цялата счетоводна информация се съхранява и е достъпна за проверяващите и контролните органи. Постъпващите в ДФ "Земеделие" проектни предложения през миналия програмен период минаваха през оценителни комисии, а през настоящият период са в сила референтни цени. Работата на самият ДФ "Земеделие" е безукорна, следи се от немалък брой наблюдаващи, проверяващи и одитиращи органи, както и от ОЛАФ, така че всякакво подхвърляне на съмнения в тази посока е опит за дестабилизране работата на Фонда, и косвен удар върху българското село.
1.6. "А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст" (Як. 1:13–14). Решенията по избора на изпълнители на отделните части в проектите за ремонт и реставрация на храмове са приоритет на църковните настоятелства и съответните митрополии. Те биха или не биха могли да станат причина за отклонения от нормите на християнския морал в зависимост от нравственото състояние на хората, които ги вземат. Не е измислена все още процедура, зависеща от човеци, която да не може да се изкористи. Но този факт сам по себе си не ни дава правото да твърдим, че "всички са маскари". Напротив, практиката по ПРСР 2007 - 2013 г. показа, че в много голям брой случаи църковните настоятелства предприемаха смени на изпълнители, в конкретни случаи по няколко пъти, докато се намерят такива, реално имащи, а не просто деклариращи възможности да се справят с дадена задача. Тази гъвкавост говори точно обратното на това, което внушава архим. Дионисий: за наличие на една голяма вътрешна свобода у членовете на църковните настоятелства при избора на пътища и субекти за реализиране на заложените проектни цели.
2. По повдигнатите въпроси за отчетността при даренията за Църквата се налагат следните уточнения:
Вярващите християни извършват дарения според своите финансови възможности непосредствено в храмовете и манастирите или по банков път. Според утвърдената практика касичките за дарения в БПЦ са запечатани с печата на съответния храм или манастир и се отварят при строго спазване на съответния ред. Наличните дарения се установяват от определени за целта комисии, съставя се и се подписва протокол от членовете на комисията и след преброяването се отчитат и заприходяват като влизат в бюджета на храма или манастира. За по-големите дарения направени от физически и юридически лица на дарителите се издават съответните документи за направените дарения. За дарения, преведени по банков път се издават съответните документи.
Изразходването на средствата става с издаването на съответните документи и строга отчетност.
3. Относно необоснованите твърдения за „феодализация” в БПЦ и употребата на крайно неуместния израз, че „митрополитите са съсобственици на БПЦ и в своите епархии са напълно независими” е необходимо да се припомнят основни положения на устава и правила за устройството и управлението на Църквата.
БПЦ, съгласно своите традиции, в сравнение с другите поместни църкви, е изключително „демократична” на различните нива от своето устройство и управление. На ниво „енория” църковните дела се управляват от църковните настоятелства при съответния храм, в които влизат освен свещеника, който е председател на храма, и избрани от енориашите миряни от енорията. На ниво епархия, управлението става от Епархийски съвет, в чиито състав влизат духовници и миряни под председателството на митрополита или негов представител. Членовете на Епархийския съвет всеки четири години се преизбират от цялата епархия. При вземането на решения от страна на Епархийския съвет митрополитът има право на 1 глас, като останалите