Наш морален дълг е да се обърнем към обществеността и да изразим духовната си радост и удовлетворение от внесения през миналата седмица в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Това се казва в изявление на Светия Синод относно новия законопроект за изменения и допълнения към Закона за вероизповеданията, съобщиха от пресслужбата на Св. Синод, предаде БГНЕС.
"Радостта ни е двойна затова, че именно Църквата и духовността можаха да съберат в единомислие народни представители от различни политически сили. Това е един добър пример за начина, по който хората трябва да търсят и намират пътя един към друг, в името на добруването на държавата. Защото сам Господ Иисус Христос е казал "Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20). Радваме се, че законопроектът се отнася и до другите вероизповедания, които ние уважаваме и почитаме. България винаги е била страна на религиозна толерантност, с нашите сънародници от другите изповедания сме делили винаги заедно радостите и болките. Ние никога не бихме поискали нещо само за себе си, без да помислим за тях. Знаем, че в това отношение срещаме взаимност. Въпросите, които се поставят за решаване с внесения законопроект, бяха отлагани с десетилетия. Основният въпрос измежду тях е: кому принадлежат храмовете и манастирите, в които всекидневно ние Божиите съработници отправяме молитва към Бога за доброто на боголюбивия ни народ?", се казва в изявлението.
"През последните години всички живеем в ситуация на нескончаеми промени на законодателството. При тези чести изменения на законите се е случило тъй, че по недоглеждане или по погрешка са въведени формални изисквания към Църквата да доказва с нотариални актове чия е собствеността върху храмовете. Храмовете, които стоят по тези земи от столетия. Храмовете, в които ние заставаме пред Светия престол, за да отслужваме и отправим заедно с нашите верни чеда молитва към Бога в радости и скърби. Според дълбокото и естествено разбиране на всеки български гражданин, те са на християнската общност, на Православната църква. Според светския закон, щом нямат нотариален акт, те са ничии. Трудно ни е да обясним пред другите Поместни православни църкви, че имаме проблем заради липсата на формален документ за собствеността на Патриаршеската катедрална църква "Свети Александър Невски", която е символ на Автокефалната Българска патриаршия. Че години наред обсъждаме с държавата как се прави и дали е нормално да се прави данъчна оценка на сграда, която няма цена. Че се налага да доказваме, че Патриаршеската катедрала, в която служим всеки ден от почти сто години насам, принадлежи на Христолюбивия и православен наш народ, в лицето на Българската православна църква", заявяват от Св. Синод.
"Дълбоко сме убедени, че това положение не е естествено за църковно-държавните отношения, в която и да е държава. В това са убедени и народните представители, внесли законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, с който се преодолява един проблем, чието продължаващо нерешаване вече става оскърбително за чувствата на християните. Благодарни сме на тези народни представители и им изказваме нашата признателност. Храмовете, боголюбиви чеда, са свещени сгради. Те са отворени за всички, за уединение и молитва, за дейност в служба на Бога. Тези храмове са осветени и благословени. Докато съществуват те не могат да се използват за нищо друго, освен за богослужение. Българската православна църква винаги е проявявала разбиране, че по отношение на архитектурния вид на онези храмове, които са културни ценности, има някои изисквания, които трябва да се спазват според законодателството на държавата. Но държим да обърнем внимание, че ако те не бяха построени и осветени като храмове, ако не бяха изографисани от вярващи християни-зографи в пост и молитва, нямаше как някой след столетия и хилядолетия да ги оценява като културни ценности. Да обърнем внимание, че те са културна ценност от момента, в който са създадени, а не са станали такива по силата пак на формален акт на държавно ведомство. Че преди държавата да реши да ги пази, ние сме ги запазили. Без изобщо да са ни били нужни нотариални актове. Каквито нито през времето на османската държава, нито през времето на Третото българско царство, нито дори през времето на Народната република са ни били искани. Статутът и третирането на някои от нашите храмове като "културна ценност" няма никаква връзка и не влияе по никой начин върху изключителното, стародавно право на Църквата, като институция и организация на вярващи, на собственост върху тях.
Обръщаме се към всички със следния риторичен въпрос: откога съществуват тези храмове, за какво са предназначени, кога са обявени като културни ценности и от кога изобщо съществува понятието публична държавна собственост, за да ги определя държавата като такива?! Защо всички други културни ценности, собственост на частни лица, бяха възстановени, а дискусия предизвиква собствеността върху няколко храма?! Кой иска да вбие клин в нашето общество и да възбужда спорове там, където място за такива спорове няма? Църквата е място на съгласие, на консенсус на ред и на законност. Тя никога не е упражнявала насилие, не е принуждавала никого към нищо и не е отнемала никому нищо със сила. Очакваме държавата да се придържа към същите тези принципи спрямо Църквата. Именно защото сме Църква на реда, ние, архиереите и свещенството, получили Светото тайнство ръкоположение, служим на Бога и сме дали обет да спазваме свято каноните на Светата православна църква. Божият закон е в основата на светските закони. За съжаление не винаги светските закони следват Божия закон. Във вътрешните отношения на автономната организация - Българска православна църква водещ е Божият закон. Когато не изпълнява служебните си задължения, когато не изпълнява обетите, всеки от нас, независимо дали е патриарх, митрополит, епископ или свещеник, носи отговорност пред съда на своите братя. По всички други въпроси отговаряме пред законодателството на държавата, но по църковните отговаряме пред Църквата. Защото и отговорностите ни към обществото са много по-тежки, отколкото който и да е светски закон може да предвиди", посочват от Синода.
"Сам Господ е казал: "Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу." (Мат. 22:21). Водена от тази повеля Църквата всякога е отдавала кесаревото кесарю. Време е да разберем дали кесарят е готов да отдаде Божието – Богу.
Уважаеми сънародници, подкрепете морално решаването на тези въпроси от българския парламент, защото те не се решиха през годините на атеизма, но и през годините на прехода в демокрацията. Ако държавата иска да получи доверието на своите граждани, тя трябва да покаже и че зачита техните религиозни убеждения и респектира правата на техните религиозни изповедания. Този законопроект решава не просто поредния административен казус, а е знак за начина, по който се отнасяме към националните каузи. Вярата е такава кауза. Защото, който помага на вярата, помага на бъдещето на България. Обръщаме се към всички парламентарно представени партии да подкрепят промените в Закона за вероизповеданията и се надяваме, че това е един добър повод за демонстриране на обединение в името на добра цел", заявяват още от Св. Синод.
