Съществува ярък статистически приоритет на руските граждани, получили българско гражданство по условието за "заслуги" (чл. 16 от Закона за българското гражданство), без въпросните заслуги да са ясни и доказани. Това твърди в своя позиция фондация "Антикорупционен фонд", един от създателите на когото е журналистът Николай Стайков.
По данни от Министерство на правосъдието за 10 години 125 руски граждани са се възползвали от привилегията. Списъкът включва руски гражданин, осъден в САЩ за измама, бивш посланик и висш ръководител в "Лукойл България".
Според фондацията бройката на гражданите на Руската федерация, възползвали се от чл. 16 на Закона за българското гражданство, е по-голям от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, получили българско гражданство за особени заслуги, взети заедно. "125 срещу 100 общо за останалите 4 държави. Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката", твърдят те.
Чл. 16 сочи, че лице може да придобие българско гражданство, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.
"Тази статистика провокира сериозни въпроси относно приоритета на гражданите на Руската Федерация (повече от една трета от всички). На какви критерии се дължи очевидния превес на руските граждани, пред гражданите на съюзни държави, наши партньори в ЕС и НАТО", питат от правния екип в “Антикорупционен фонд”.
Проявена ли е достатъчно бдителност от българските служби за сигурност, най-вече от ДАНС, да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност, при условие че според всички международни стандарти за демокрация и права на човека Русия е завършен авторитарен режим, който се опитва да ерозира демократичните процеси в други страни, продължават от фондацията.
Според "Антикорупционен фонд" в списъка се открояват примери, които пораждат съмнения за драстични пропуски в това отношение, надхвърлящи формалните административни нарушения, често срещани в процедурата.
По данни на фондацията става дума за руски олигарх, (род. 1961 г., български гражданин с Указ №56 от 23.05.2008 г.), съден за измама в САЩ.
"За същия се установява нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа по чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. В този случай, основанието, посочено от министъра (Петър Мутафчиев), е изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но налична информация за реално осъществени инвестиции липсва. Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона. В допълнение, проверка на АКФ установи, че лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама (wire fraud) с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от250 000 долара, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от 60 000 долара на САЩ и връщане на сумата от 1 000 000 долара на правителството на Казахстан (платими на САЩ)", твърдят от фондацията.
Според организацията към настоящия момент същото лице има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми (въглища) - в Русия, в Уганда – нефт. Използва в своята дейност офшорни дружества (Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови), които го превръщат в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. В същото време участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия.
"Видно от тази фактическа обстановка, при предоставянето на българско гражданство за особени заслуги към Р България по отношение същото лице не са извършени необходимите институционални проверки, които да защитят националната сигурност на страната. Очевидно е, че за осъдени лица, лица със съмнителна репутация, не трябва да се предлагат възможности на основание на чл. 16 от ЗБГ за получаване на българско гражданство. В конкретния случай няма данни за особен принос на лицето към страната след като е получил гражданство. От правния екип намират обосновка за основателни съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност", се казва още в позицията.
Посочва се и друг известен случай за предоставено българско гражданство на основание чл. 16 ЗБГ - на бивш заместник генерален директор в "Лукойл България" ЕООД (р. 1967 г. в Русия, български гражданин с Указ №29 от 23.03.2007 г.), който към момента на подаването на предложението от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, е първи заместник-генерален директор на "Лукойл България" ЕООД. "Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит. От 2008 г. същото лице е генерален директор на "Лукойл Хърватия" ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната", коментират от "Антикорупционен фонд".
По тяхно мнение повдигащ сериозни въпроси е случаят с бивш посланик на Руската Федерация в България, награждаван с медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на Руската федерация, с медал на Федералната служба за безопасност на Русия, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (р. 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.). Как се мотивира, от гледна точка защита на суверенитета и националния интерес, предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на една авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона (особено в контекста на агресивните военни действия на Русия в Грузия през 2008 г.), настояват за особено внимание в становището си от “Антикорупционен фонд”.
Според АКФ значимостта на въпросите, които те повдигат, се подкрепя и от публична информация за извършена проверка от специална анкетна комисия в Народното събрание, според която в много случаи лица са получили гражданство на това основание без да са доказани особените им заслуги към страната или интерес от натурализацията. Видно от тази информация, като достатъчно основания по чл. 16 от ЗБГ, предлагащите министри са зачели различни дейности: дарения за построяване на паметник, дарения за български църкви, за социални заведения, за културни събития, направени инвестиции или обещание за такива.
Евентуални мерки
Въз основа на изложеното, АКФ предлага на отговорните институции, сезирани в становището/ г-н Румен Радев, Президент на Република България, г-жа Цецка Цачева, Министър на правосъдието, г-н Димитър Георгиев, Председател на Държавна агенция “Национална сигурност”/:
1. Да се ревизира и усъвършенства процедурата по чл. 16 от ЗБГ, като се създадат обективни стандарти и критерии за преценка на особените заслуги на лицата и интереса на страната от тяхната натурализация. Решението по целесъобразност не означава пълен субективизъм в преценката и произвол;
2. Да се усъвършенстват процедурите по предварително проучване на лицата от ДАНС, за да не се компрометира националната сигурност и сигурността на съюзите, в които участваме (ЕС и НАТО);
3. С особено внимание и адекватна оценка на риска да се проучват лица, които са граждани на страни с авторитарно/ недемократично управление, които съставляват риск или заплаха за националната сигурност.
"Липсата на конкретни стъпки в такава насока ще остави предвидената в чл. 16 от Закона за българското гражданство възможност за придобиване на гражданство в сериозен риск от трайно опорочаване, престъпен интерес и възможност за корупционни практики. Специалната клауза, която законодателството ни предлага, следва да се прилага по изключение и само след получаване и проучване на достатъчно данни и информация от институциите по отношение на лицето, а особените заслуги да са действителни, а не мними или единствено обещани", смятат още от фондацията.
